Васил Метев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Проф. Васил Метев български физик |
|
| Роден: | 8 октомври 1931 София, България |
|---|---|
Проф. Васил Лалев Метев, роден на 8 октомври 1931 в София, е български физик
Съдържание |
[редактиране] Родословие
Васил Метев произхожда от семейство на български интелектуалци.
Прадядото на проф. Метев е Никола Аврамов. Той е един от видните граждани на Калофер, участник в четата на Филип Тотю. След унищожаването на четата остава търговец в Цариград до 1876 г.
Дядото, на когото е кръстен проф. Метев е Васил Аврамов (1863-1946). Той завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Става началник на Ипотечния отдел при Българска народна банка, а по-късно прокурор, Председател на окръжни съдилища и адвокат.
Баща на професора е известният художник Никола Аврамов (1897-1945), а майка му е Мария Щъркелова. Има брат и сестра, които са известни български музиканти.
Фамилията си Метев получава от своята осиновителка - леля му Дора Метева (по баща Аврамова) и Лалю Метев Чехларов от Габрово. Дора Метева е учителка по български език в Първа девическа гимназия в София, поетеса, писателка и преводачка на повече от триста книги и двеста филма. Настойниците на проф. В. Метев оказват силно въздействие върху формирането на цялостния му характер.
Лалю Метев (1885-1957) е полиглот с четири висши образования. Получава висше образование по Философия в Загребския университет, Австро-Унгария (1905) и Западноевропейска филология в Женева, Швейцария (1906). По-късно завършва Славянска филология (1909) и Право (1920) в Софийския университет. След това става фабрикант и е един от най-богатите хора в страната до началото на комунистическите репресии.
[редактиране] Образование
Васил Метев още от малък е насочен да изучава чужди езици и завършва Американското основно училище в София. Учи в Трета прогимназия "Граф Игнатиев" и Първа мъжка гимназия в София.
По същото време желанията за музикално или филологическо поприще (следвайки семейната традиция) се провалят поради липса на необходимите дарби, а надделяват природо-математическите му наклонности и способности. Ориентация към физика и математика получава в Първа мъжка гимназия в София под въздействието на изтъкнатия учител Димитър Марков - един от доайените на българската методика на физиката.
През 1949 г. Васил Метев става студент в СУ по физика. Тук получава големия си шанс да бъде обучаван от редица наши изтъкнати учени - академици, които го изграждат като бъдещ специалист. Това са: Христо Христов, Георги Наджаков, Милко Борисов, Никола Бонев и др.
След като завършва Физико-математическия факултет през 1953 г. започва работа като преподавател във Втора гимназия в кв. Лозенец. Той е единственият български образцов учител по физика в Пето училище в кв. Павлово.
[редактиране] Кариера
Научната си кариера започва, когато през 1960 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Педагогическия институт на БАН с директор акад. Сава Гановски. Още от самото начало на научната си дейност той се очертава като перспективен учен с широки научни интереси. През 1971 г. се хабилитира като ст.н.с. ІІ ст. към същия институт.
Ст.н.с. Васил Метев, заедно с проф. Дечо Денев, проф. Борис Янев, проф. Иван Пеев, ст.н.с. Петър Милев, доц. Кирил Чимев, доц. Александър Маджаров и тринадесет асистента са основателите на филиала на СУ в Благоевград, сега ЮЗУ "Неофит Рилски". За пръв ректор е избран доц. Маджаров. От 1980 г. Васил Метев е избран за доцент и редовен преподавател във ВПИ - Благоевград.
Два мандата ръководи най-голямата катедра Педагогика на трудово-политехническата подготовка. В продължение на седем години е зам.-декан на Трудово-политехническия факултет - последователно по учебната и изследователската работа.
След реформиране на факултета той е ръководител на катедра Методика на обучението и история на природните науки.
През 1994 г. е избран за професор.
Чете лекции по Методика на решаване на задачи по физика, История на физиката и Философски проблеми на физиката на студенти от специалностите Физика, Математика, Физика и химия, и Химия и физика.
Основната му дисциплина е Учебно-технически средства, която чете на всички педагогически специалности: Начална педагогика, Предучилищна педагогика, Социална педагогика, Педагогика на трудово-политехническата подготовка.
Дисциплините Методология на педагогическите изследвания, Иновации в икономиката и Физически фактори на околната среда са за студентите от Икономическия факултет, Медико-педагогическия и Факултета по изкуствата.
Международните му прояви са много. Бил е над 300 пъти в чужбина като експерт на ЮНЕСКО. Той е първият Р-4 (фул професор) на ЮНЕСКО от бившите соц. страни.
Избиран е за професор и е чел лекции във Варшавския университет, Университета в Гжежов, ЛГПИ-Санкт Петербург, Будапеща, Балатон, Букурещ, Берлин, Ситард (Холандия) и Брага (Португалия).
[редактиране] Признания
Международни признания и признания у нас са:
- Член-кореспондент на Международната информатизационна академия към ООН, 17.04.1996 г.
- На 10 септември 1996 г. в Москва пет академика го избират за Физик на ХХІ век
- Академик на Световната университетска академия "Платон" - 20 февруари 2001 г.
- Награда от Балканската асоциация за нови технологии, мениджмънт и екология - май 1996 г.
- Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" І степен, 1974 г.
- Награда за най-значим труд по педагогика за 1986 г. от РНМЦТПО
- Член за два мандата на Висшия учебен съвет (1957-1965)
- Член и Председател на Национална комисия по изготвяне на учебни програми по физика за ЕСПУ (1960-1980)
- Член и Председател на Национални педагогически четения (1960-1980)
- Член на Академичния съвет на ЮЗУ - Благоевград от създаването му до 2000 г
- Научен секретар на Научния съвет към Педагогическия институт на БАН за избор на старши научни сътрудници и професори.
[редактиране] Любопитно
- Професор Метев владее три езика - английски, немски и руски. Има научно-педагогически стаж 48 години. Преподавал е в ЮЗУ "Неофит Рилски" на повече от 12 000 студента, бил е ръководител на близо 350 дипломни работи. Ръководител е на трима докторанта (редовна форма на обучение) и петима - задочна форма.
- Той е бил рецензент при избора на осем професори, на дванадесет доцента и на петнадесет докторанта.
- Научната му дейност е свързана и с публикуването на ок. 300 труда – книги, студии, статии. Четиринадесет от тях са в чужбина на седем езика – английски, немски, руски, полски, чешки, португалски и френски.
Два мандата е бил Председател на Съюза на учените - клон Благоевград.
[редактиране] Източници
- сп. "Наука", ХІ годишнина, бр. 6/74, 2001 г. - Издание на Съюза на учените в България
- сп. "Светът на Физиката", Том XXV, кн. 1, 2002 г. - Издание на Съюза на Физиците в България
