Потребител:Валери Иванов/Проби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

[редактиране] АБВ – КРАТЪК ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК

[редактиране] А

абецедариум /ус/ – лат. “буквар, азбучник" ; рус. “абецедарий”, новак, неопитен човек

абзац – нем. “отделна част, ред, строфа”; нов ред по-навътре; завършена цялост от мисли

абревиатура – лат. "кратко"; бревис, буквено съкращение; акроним

абсолютен – взет сам за себе си, независимо от нищо друго; безусловен, безотносителен; над всичко

абстракционизъм – лат. “отвлеченост, отделяне, откъсване”, неконкретност, безпредметност

абсурдно – лат. “глупав”; безсмислено, нелепо, глупаво

авангардизъм – фр. “преден отряд”; новаторство, против традиционния вкус; отделяне, откъснатост

аванпост – фр. “предна позиция”

авгиеви обори – занемареност; Херкулес изчиства за ден мръсните 30 години обори на цар Авгий

авеню – фр. “главна улица”; цетрален булевард

аверс – лице на монета или медал

аверсия – лат. “отклонение”; стилистична фигура, която отклонява вниманието на слушателя и читателя от някой въпрос или образ и се насочва към друг.В ораторската реч. Пр.: “Ей, момко, защо?”

автобиография – гр. “сам живот пиша”, животоописание, справка; житиехроника

автограф – лат. “сам пиша”, подпис

автокарикатура – гр. “сам рисунка”; иронично самоописание

автология – гр. “сам-слово”; самословие; анти метоними; думи с прякото им значение, без преносност. Пр.: “Конникът без глава” /Майн Рид/; немерена реч в стихотв. форма, без ритъм и рими

автоним – гр.“сам име”; истинско име на писател, известен с псевдоним /Е. Пелин, Димитър Иванов/

автор – лат. “творец, съчинител”, създател

автореферат – гр. “сам докладвам”; кратко изложение на основните приносни моменти в дисертация

агамия – гр.“безбрачие” /агамен – безбрачен/

агиография – гр. “свещен, свят и пиша”

агитация – лат. “подбуждане”

агитка – лат. “подбуждам, насочвам”; лирическа злободневна творба за проблем или честване нещо

агон – гр. “състезание”, надпяване на хоровете в древна Гърция; напрежение, емоция, мощ и сила

адаптация – лат. “адапто”, приспособяване; донаждане

адем, едем – библ. Рай; земен рай

адепт – лат. “спечелен”; предан привърженик, последовател

адмиратив – фр. “възхищение”; стилистично средство, преизказната форма в изречението

адмирация – лат. “възхищение”, поздравление, одобрение

аед – древногръцки професионален певец-поет

азбука – стб. “аз, буки, веде, глаголи, добро”; всички букви за писане на даден език, буквено писмо

айтис – песенно състезание между акини

акаталектически стих – гр. “несъкратен, пълен”, в който последната стъпка е пълна /както трябва/

акин – казахски или киргизки народен певец, поет-импровизатор

акмеизъм – гр. “акме”, висша степен на нещо, разцвет; адамизъм, кларизъм

акромонограма – гр. “краен сам буква”; похват, в който краят на стиха или римата е начало на новия /полени – ни, седела Яна вечер събота – вечер събота, кажи им да помнят – да помнят, звън – в сън/

акроним = абревиатура; гр. “остро, горно, крайно, най-високо име”; буквено съкращение /БСП, СДС, НДСВ, ОбС, ЕООД и др./

акростих – гр. “краен ред”; стихотворение, стихова форма, в които началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу /по-рядко обратно/, образуват думи или изречение: обръщение, лозунг, името на автора, на неговата любима, отговор на поставени в стихотворението въпроси и др. При абецедариума началните букви следват реда на азбуката

аксиоматичен – очевиден, истински, не се нуждае от доказване; основен

акт – лат. “извършен”, драматично действие

актуален – лат. “сегашен, навременен, фактически съществуващ”

акут – лат. “остър”; остро ударение

акцент, акцентиране – лат. “ударение”; особено произношение; графически знак за ударение; авторска оригиналност; заостряне на вниманието върху образ, събитие, качества, изнасяне напред

акцентен стих – акцентира ритмично интонационно-емоционалните ударения

алба – прованс. “разсъмване”, утринна лирическа песен, когато влюбените се разделят след нощта

албум – лат. “албус”, бял; тетрадка за писане на спомени и посвещения; класификатор на снимки

алеатор – играч със зарове, комарджия, рискувач

алегория – гр. “иносказание”; смислова фигура, образ, който се възприема не в конкретно, а в преносно, обобщаващо значение; чрез конкретни образи се изобразяват отвлечени понятия, говори се едно, а се разбира друго. Използва се в художествената литература /"Чумата" от А. Камю, басни на С. Михайловски и др./, в публицистиката, изобразителното изкуство

александрийски стих – дванайсетсричен шестостъпен ямб /На всички покрай нас привличаше очите/

алигат – лат. “прикрепвам, привързвам”; литературно произведение-продължение на друго по сюжет

алиенация – отчуждаване; отчуждение, дистанцираност

алитерация – лат. “към буква”; повторение на еднакви или близки съгласни звукове. Пр.: “Гарванът грачи грозно…”/Хр. Ботев/

алогизъм – гр. “неразумен, безсмислен”; стилистичен похват с умишлено нарушаване на логическата връзка между думите; съчетание от взаимоизключващи се понятия, което лежи в основата на народните гатанки и пословици, афоризми и парадокси /“Коса има, глава няма; Който не работи, не трябва да яде”/, често има и комичен ефект

алограф – гр. “друг пиша”, чужд почерк в противоположност на автограф

алоним – гр. “друг име”; вид псевдоним, който е име на друго действително и в повечето случаи известно лице /Марко Поло – Ячо Кабаивански/

алтернанс – фр. “редуване” на рими, които са различни по място на ударение в последователните стихове /“Аз умирам и светло се раждам – разнолика нестройна душа” – Д. Дебелянов, Черна песен/

алтернатива – лат. “редуващ се”; необходимост да се избира една от две възможности в затруднение

алтернация – лат. “редя се един след друг”; последователно сменяне, редуване; на звукове в основата на една дума или редица думи от един и същ корен

алтруизъм – другост, несебичност, противоегоизъм; хуманизъм /чех – чешки, мириша – мирисах/

алфабет – старогр. “азбука “

алфавит – новогр. “азбука”

алюзия – фр. “намек”; реторична фигура, намек, загатване за събитие, творба, герой, образ, място, др.

амалгама – смес, смесица от различни неща; метали /злато, сребро/ и живак

амбивалентност – неопределеност, двузначност; съчетаемост с всичко

амбра – восъкообразно, благовонно вещество

амвон – издигнато място в храм за проповед

амплификация – лат. “увеличаване”; стилистична фигура за натрупване на повторения: анафори, антитези, хиперболи, сравнения, градации

амулет – магически предмет за предпазване от болест

амфиболия – гр. “двусмислица”; двусмисленост на израза /Неговата коса е остра/

амфибрахий – лат. “кратък от двете страни”; 3-срична стихотворна стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение А. е последователност от кратка, дълга и кратка сричка; в силаботоническото стихосложение – от неударена, ударена и неударена. Бива: двустъпен /Ти смътно се мяркаш из морната памет/, тристъпен /Надоле! Надоле! Надоле!/, четиристъпен /Една е у майка, на братя седмина/, петостъпен /И чудни легенди народът разказвал с любов/, шестостъпен /Зелената вечер умира. Там бухал в раздолите буха/

анаграма – гр. “назад буква”; разм. на букви или срички за получ. на нова дума от изходна /Вонави/

анадиплозис – гр. “удвояване, извитост”; реторичен похват – повторение на част от изречение, стих или дума в началото на следващото изречение; вид анастрофа и акромонограма, трудно личат

анаколут – гр. “непоследователност”, несъгласуваност; стилистичен похват за пропускане на думи или нарушаване правилната конструкция на израза; грам. неправилно съгласуване на думите /…/

анакруза – гр. “отстъпление, теглене назад”; сричка без ударение в началото на стиха, встъпителната

аналекта – гр. “избран”; сборник с избрани произведения на даден автор

анали – лат. “аналос”, летописи; митове и легенди; хроника на исторически събития

анализ на творба – гр. “разлъчване”; метод; тълкуване на смисли, структура, средства

аналогия – гр. “сходство, еднаквост, съпоставяне, съответствие”; вид паралел, паралелизъм

анапест – гр. “обърнат назад”; 3-срична стихотв. стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение е последователност от 2 кратки и 1 дълга сричка, в силаботоническото – от 2 неударени и 1 ударена. Бива: двустъпен /О, неволя – да крееш/, тристъпен /Да живееш, да бдиш, да твориш/, четиристъпен /Пъстрополата есен умира на двора/, петостъпен /Колко дена го били? – Ни дума, ни вопъл, ни стон/, шестостъпен /Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник/ и много рядко в повече

анастрофа – гр. “разместване”; спирално повторение на думи и изрази

анафора – гр. “изнасяне”; стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на 2 или повече стихове, строфи или изречения. Пр.: /"Запей и ти песен такава / запей ми, девойко, на жалост"/

анахронизъм – гр. “не към времето си”, отживелица; неправилно смесване черти на две епохи

анациклически стихотворения – гр. “назад кръг”; с една и съща огледална мисъл /Две хубави очи/

ангажирана литература – фр. “обвързаност”; термин и призив на Ж. -П. Сартр за злободневност

ангро – фр. “на едро”; без оглед

анекдот – гр. “неиздаден”; кратък фолклорен разказ с хумористично съдържание и въздействие, често за характерен епизод от живота на известна личност. Първи анекдот – "Тайна история" /около 550-55/ на византийския писател Прокопий Кесарийски

анемичен – гр. “не кръв”, малокръвен; слаб, безжизнен

анжамбман – фр. “пренасяне, прекачване” на част от фраза от един стих в началото на следващия; несъвпадение на синтактична и метрична единица в стихосложението. Изречението или друга синтактична единица не завършва в края на стиха, а преминава на следващия. Анжамбманът е характерен за белия и свободния стих, за стиха в драмата и в наратива

анималист – лат. “анимал”, животно; автор, който доминиращо твори сюжети за животните

анимизъм – лат. “anima”, душа, дух; представа за одушевеност на природата, вяра в духове и Силата

анимус – душа; въодушевление, живост, енергичност

аноним – гр. “без име”; който не се подписва под своя творба; псевдоним, лъжливо име; творба

анонс – фр. “кратка обява, известие”; съобщение, нотис

анотация – лат. “бележка”; сбито изложение на творба, с оценка, препоръки; рекламно представяне

ансамбъл – фр. “съгласуваност”, съвместно изпълнение; худ. съгласуваност; състав от изпълнители

антагонизъм – състезание; непримиримо противоречие и борба на противоположности

антигравитационни сили – сили, насочени срещу земното притегляне

антиквар – лат. “старинен, древен”; търговоц или любител на стари книги, предмети; букинист

антиклимакс – гр. “против стълба”; низходяща градация /оръдия, автомати, коси и търнокопи/

антиметабола – гр. “обратно промяна”; стилистично средство, думите на 1-я стих се повтарят в обратен ред във втория, симетричност на изреченията. Пр. “Две хубави очи”/П. К. Яворов/

антипод – гр. “против крак”; напълно противоположен /обикновено отрицателните герои/

антитеза – гр. “противопоставяне” – стилистичен похват за свързване на противоположности: /“буден”– спящ, силен – “слаб”, “сложен”– прост, болен – “здрав”/

антифраза – гр. “против израз”; думи и изрази с противоп. на основното значение /за слаб – Юнак!/

антология – гр. “събиране на цветове”; сборник отбрани по обща идея литературни произведения

антоним – гр. “противоиме”; дума, противоположна на друга /любят и мразят/

антономазия – гр. “преименуване”; стилна фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет. Например: Отело – вм. ревнивец, Ксантипа – лоша жена, Дон Жуан – женкар; “победителят при Аустерлиц” или “битият при Ватерло” – вм. Наполеон

антрефиле – малка статия за вестник; кратък публиц. жанр на злободневна тема и в критичен дух;

антропоморфизъм – гр. “човек слово, знание”; развит анимизъм, при който на предмети и сили се приписват човешки качества; природните сили и божества в човешки образи /митическите песни/

антропонимика – дял от ономастиката, който изучава етноса на личните, фамилни имена, прякори

апатия – гр. “страдание, чувство, вълнение”; безразличие към всеки и всичко, равнодушие

апелатив – нарицателен; съществително нарицателно име

аперцепция – лат. “при разбирам”; осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото; ясно схващане

апликация – лат. “прибавяне, присъединяване”; стилистичен похват за въвеждане на изрази- клишета в текста, но с променен вид; вмъкване на привнесени чужди цитати и отрязъци мисли

апограф – гр. “препис” от оригинала, точно копие; при установяване автентичността на творение

апокалипсис, апокалиптика – гр. “откровение”; Откровение на Йоан Богослов е една от книгите на Новия завет, най-древна христ. лит.; мъчително, непоносимо положение; ужас; произв. края на света

апокопа – гр. “отсичане”; изпускане на звукове в края на думата, вид елизия /нал’ тъй?/

апокрифи – стгр. “таен, скрит, незаконен”; легендарно-религиозни съчинения, отричани от църквата като официален ръководител на културния живот през средновековието,поради еретичните елементи в тях. През елинизма А. се наричат книгите, достъпни за малък кръг посветени лица. По-късно А. означава забранена книга, отречена, подлежаща на унищожаване. Главни източници на апокрифната книжнина са староеврейските и раннохристиянските устни и писмени легенди и дуалистични учения на източните народи – манихейство, месалианство, павликянство. Оказват влияние върху формирането на богомилската идеология и книжнина, въздействат силно и върху българския фолклор. Апокрифната литература прониква у нас в 10 в.

аполог, апологет – гр. “дума, слово”; защитник, страстен привърженик; апологията е възхвала

апологема, апологетика – защитна реч; безрезервна възхвала, която достига до предвзетост, хвалене

аполон – върховен бог на изкуствата в Древна Гърция

апосиопеза – гр. “замълчаване”; внезапно замлъкване, недоизказване, от вълнение и наплив на чувства, отбелязва се с многоточие…

апострофа – гр. “отклонение”; реторична стилистична фигура – неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевени, като към одушевени

апострофиране – словесни атаки, нападки; репликиране, прекъсване на говорещия

апотеоз – гр. “обожествяване”, възпяване на възвишеното, героичното; висша апология; добър финал

апотропейна функция – прикриване на женски полови органи

апофазия – гр. “въпреки изказано”; стилистично-поетическа фигура; отричане на вече изказаното от автора; съждение и опровержението му

априори – лат. “по рано”; независимо от опита и фактите; предварително, отнапред; преди сетивното

арабеска – фр. “арабски”; стилна миниатюрна творба, като мотив в резба; вид фреска, симетрична стилизация на цветя или геометрически фигури върху камък, дърво /маврите/

арбитър елегантиарум /лат. arbiter elegantiarum/ – съдия на изящността, съдник на изящния вкус; интер парес /лат. inter pares/

арго – фр.“наречие”; таен, престъпен говор /декласирани елементи/; професионален език, характерен само за отделен занаят и учени

ареола – светлия кръг около луната, кръгчето около гърдата

ариаднина нишка – Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, спасила митичния герой Тезей, като го снабдила с кълбо, което той размотал и по нишката успял да излезе от омагьосания лабиринт; способ за разрешаване на много труден въпрос, ръководна мисъл

аритмия – гр. “липса на ритъм, неритмичност” в силабо-тоническото стихосложение чрез ударение

армагедон – апокалипсис

арсис – гр. “повишаване” на гласа, акцент, ударение върху една сричка /ямб-1, хорей-2, анапест-3/

арт, арс – лат. “изкуство”

архаизация, архаизми – гр. “остарялост, стари думи”; стилизация; във фразеологията

архетипна критика – подход в литературната критика, свързан с понятието архетип /начало образец/, което се среща в античната философия със значение праобраз, идея; Архетипът действа там, където съзнанието е безпомощно, и се разрушава при опит да се осмисли преживяването. Той е архаично интуитивно /безсъзнателно/ средство за ориентация в света. Арх. критика анализира сънища, митове, приказки или други писмени фиксации на фантазията, както и произведения на изкуството. Представители: З. Фройд и К. Г. Юнг, в литературата – Н. Фрай, М. Боткин, Е. Касирер

архив – гр. “стар”; съвкупност исторически ценни книжа и материали за отминали дейности

архитектоника – гр. “главен строителство”; строеж, съотн. между основните части на литер. текст

асиндетон = гр. “безсъюзие”

асонанс – лат. “призвучие”; многократно повтаряне на гласни звукове в съседни стихове за музика

асоциация, асоциативност – лат. “съединяване, свързване”; логически реакции с текст, въображение

аспект – изглед на нещата, положение

астатичен – лат. “неустойчив”; литературата е астатично изкуство, образът не е устойчив, статичен; статични са: живописта, скулптурата, архитектурата, приложните изкуства и др., с устойчив образ

астеизъм – гр. “изтънченост, тънка шега”; стилистичен похват – чрез ирония се изразява остра критика, похвала в присмех и обратното / “Да, бе, голяма работа си!”/

астенично – без сила; безсилно, болнаво, отпуснато /астенични изкуства: поезия, живопис, драма/

астрофично стихотворение – гр. “не строфа”, не е разчленено на строфи, често е поема

атеизъм – гр. “не бог”, отричане съществуването на Бог, религии и църквата

атрибуция – лат. “принадлежност”; установяване авторството на анонимна или псевдонимна творба

атрофия – липса на храна, линеене

аудитория – публика, зрители, слушатели

аура – гр. “полъх”; симптом преди епилептичен припадък, мигрена, астма, истерия, полъх от краката

аутодафе – публично изгаряне на книги или еретици

аутсайдер – обречен на неуспех, без силни позиции в обществото човек

афереза – пропускане на звуци в началото на думите /вм. Хасково – Асково/

афинитет – нем. “психическо родство, близост”

афиширане – демонстриране публично, парадиране, преекспониране, “показване”

афоризъм, афористичен стил – гр. “определеност”, мъдрост; остроумна обобщаваща мисъл в лаконична, запомняща се форма. Афоризмът е фолклорен /поговорка, пословица/ или:авторски /максима, сентенция; Ф. де Ларошфуко, Б. Паскал, О. Уайлд/; проклятие, сентенция, ограниченост, синтетичност

[редактиране] Б

бак стейдж – англ. “backstage”, зад сцената

балада – фр. “танцувам, играя”; 1/ Жанр във фолклора и в худ. литература с фантастична, героична, историческа или социално-битова тематика; в стихова реч; 2/ В музиката – народна хороводна, по-късно повествователна песен, с легендарно-епично или приказно-фантастично съдържание /в средновековна Западна Европа/, вокална творба върху балада, обикновено в свободна форма; инструментална пиеса с епичен или фантастичен характер /често с програмно съдържание/

барбаризми, варваризми – лат. “чужд”; чужди думи в националния език /чуждици/

бард – келтски “певец”; древен народен поет и певец у галите, шотландците, бретоните и ирландците; днес се възприема като "поет с китара" /с авторски социално-граждански песни/

барелеф – нисък релеф, изъкнало скулптурно изображение

басня – кратко епическо алегорично произведение с поука и изводи, герои животни; бестиарий /другото наименование на "басня"/

баталист, батално – фр. “битка”; на военна тематика

беатизация, беатификация – лат. “честит, блажен”; провъзгласяване за честит и блажен, под светец

беграунд – англ. представяне, база

безапелационност – неумолимост, безвъззивност /без обжалване/; грубост, безпардонност

безпрецедентно – лат. “без предшестващ”; напълно неочаквано и без аналог до момента

безсъюзие = гр. “асиндетон”

бейт – двустишие = въпрос и отговор – 1 завършена мисъл /”Финдли” Р. Бърнс/

бекрия – пияница

белетлистика – фр. “изящна литература”; ощо название на худ. епични творби, художествена проза

бели стихове – неримувани стихове

бенефис – фр. “благодарение”; театър, чийто приход е в полза на някой артист;честване на артист

бестиарий – лат. “звяр”; вид литературна творба, при която се рисуват зверове с алегорично значение

бестселър – англ. “продаван най-много”

библиофил – гр. “книга обичам”

биенале – международна изложба-конкурс на 2 години /изобр., прилож., кино и др./

билборт – англ. “топка, записка; обшивка”; рекламно пано с внушителни размери

бинарен – двоен, двойнствен

бинди – третото око на Шива /при челото в Индия/

биография – гр. “животопис, животоописание”; биографичен метод на Сент Бьоф /1804-1869/

битеизъм – лат. “двубожие”

благозвучие /римуваност, мелодия/ на стиха = евфония

благопристойност – благородство, смиреност, скромност

блаженствата: 1/ Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 2/ Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 3/ Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 4/ Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 5/ Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 6/ Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 7/ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 8/ Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 9/ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата /Матей 5: 3 – 12/

бламиране – снемане на доверие, сваляне от поста; укор, поругание, охулване; възпиране

блюстител – бди за спазването на закони, норми; пазител

бомбастичен израз – фр.“надут, пресилен”; натруфен, претенциозен; ползват ги самохвалци и лъжци

бомонд – фр. “висше общество”, аристократичен кръг; англ. “хайлайф”

бонвиван, бован – фр. “bonvivant”, веселяк, гуляйджия; широка душа

бохем – фр. циганин от Бохемия, скитник, чергар; безгрижен човек, който не се безпокои за утрешния ден, материално неосигурен, но водещ весел, гуляйджийски, а понякога и разгулен живот

бра – стенен свещник

брахиколон – гр.“състоящ се от кратки членове” стегнати думи, изрази, словосъчетания /Гео Милев/

брахиология – гр. “кратък слово”; замяна на по-дълъг израз с по-кратък. Пр.: народът се бори за мир

брейнсторм – англ. “мозъчна буря, атака”; главоблъсканица; съст-е за бързо мислене и отговори на въпроси

будоар – обзаведена тоалетка на жена

букаи – вериги, окови

букинист – фр. продавач или търговец на стари книги; антиквар

булевард – фр. “широка улица”; булевардната литература отразява този живот

бум – сензация, шум

буриме – фр. “римувани краища”; стихотворение, написано по предварително зададени рими

бурлеска – ит. “шега”; 1/ В лит. е пародийно-комичен вид поезия, в който комичното произлиза от контраста между темата и нейната интерпретация /проста тема на висок стил или обратното/; 2/ Музикална пиеса с грубоват хумор или шеговит характер; част от циклично произведение

буукросинг – англ. “книга пускам”; практика на Окфорд свободно да се оставя книга на свобода вън /по пейки в парковете, автобусни спирки, парапети и др./

буфонада – ит. “шега”; комедия с ирония, изопачаване, пародия, сатира; смешна импровизация

бърчини – грижи, ядове

бюлетин – фр. “официално известие” за актуално събитие; библиографско периодично издание

бял стих – стих, в който не се спазват строго законите на римата; свободен стих

[редактиране] В

вакханка, вакханалия – от Бакхус /бог на виното/, разпусната жена, лека; тиада; менада

вандализъм – нем. безогледно ограбване, разрушаване на културни ценности; варварство

вапцани – боядисани

вариант – лат. “променящ се”; избор; път; промяна

вариация – изменение на основната тема

вегетиране – лат. “ободрявам, оживявам”; затихнал живот, оскъдица; без духовни интереси; тлеене

веда – санскр. “знание”; най-старите произведения на древната индийска литература – ХV в. пр. н. е. /Пр. "Веда словена"/

вендета – ит. “отмъщение”; война, избиване, кръвопролитие

вер либър = фр. “свободен стих”; незадължителност на ритъма, строфиката и римата

вербалност – глаголност, дума, устен, словесен

версификация, версификатор – лат. “стих правя”; стихоплетство, стихосложение; умение за писане на стихове; стихоплет, посредствен поет, който владее съвършено техниката, но няма творческа мощ

версия – лат. “променяне”; истина; вариант на вече известно, ново тълкуване

версус – лат. “стих”; отделен ред от стихотворение /Аз искам, сестро, тук да загина!/

ветатив – глаголна форма на забрана

вето – забрана, сприране на решение

видове редакции на текст: плеонастична /гр.“плео”, повече, словоизлишество, словоизобилие/ чрез допълване с епитети /украсяващи, необходими, екстремни и контрадиктурни/, сравнения, повторения анафора, мезофора, епифора, спираловидно повторение, еуфония, какафония, алитерация, асонанс/; брахиологична /гр.“брахос”, съкратен, къс, срязан/ чрез съкращаване, пропускане на думи и звуци: афереза /в началото – Асково, вм. Хасково/, синкопа /в средата – к во, вм. какво/, апокопа /в края – йощ, вм. още/; тропова /гр. “троп”, израз, дума, морфема/ чрез заместители /корелати/ от двата вида тропи: метафорични /персонификация, олицетворение, анимализация, алегория, хипербола, литота, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза/ и метонимични /синекдоха, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномасия/; еналагична /гр. “еналаго”, разместване/ чрез инверсия, еналакса или хипербат /стилов “прескок” на думи/

визия – гледане, изглед, видение, идея, представа /книж./

виреле, вирле – строфа от 6 стиха, в среднов. френска поезия; малка стара френска поема с 2 рими и рефрен, сходна на рондото

виртуалност – годност, може да се прояви, възможност

висок стил – постижение на класицизма, разграничава се от разговорната реч = стилизация; система от определени езиково-изразни средства на висш жанр, често пародия; спец. науч. лексика, чуждици

високопарен – рус. “тържествен, надут”; натруфен, предвзет, маниерен, с “гръмки” фрази

витяз – рус. “юнак, герой”

виц – нем. “остроумие, шега”; вид къс анекдот; устно предадена, шеговита комична случка

влъхва – магьосник, мъдрец, разбойник и крадец

водевил – фр. долината Вир; забавна анекдотична комедия, която не задължава с дълбок сюжет

вокална алитерация = асонанс = лат. “гласна към буква”; повтаряне на гласни звукове в съседство

волеизява – израз на волята, желание за показ

вулгаризъм – лат. “долен, прост, груб”; съответно неприлични нелитературни думи; просторечия

възклицание – възторг, дълбоко вълнение, гняв, страдание, състрадание, изненада, внезапно чувство

въртоп – водовъртеж; остар. свърталище

[редактиране] Г

гавазин – въоръжен пазач, телохранител

ганти – ост. ръкавици; роден с ганти – роден с късмет /по Лилиев, Вазов/

гардиране – омекотяване, посрещане на удар, туширане, улавяне, предотвратяване

гег – шега, комичен ефект, къса смешна сценка

генеалогия – изучава родови връзки, родословия; данни за родство и произхода на индивид и група

генезис, генеза – лат. “раждане, призход”; история на зараждането и развитието на нещата и явленията; генеза; произход, възникване, зараждане; генеза; Първата книга в Библията; битие

генератор – лат. “родител”; произвеждащ, раждащ енергия

генерация – раждане, поколение, потомство, зараждане

геноцид – лат. “убивам”, масово изтребление на хора

герак – ястреб

главоломно – много сложно и мъчно

гном, лилипут – джудже, хипофизно неразвит, дребен на ръст човек; пигмей; пигмоид

гнома – гр. “назидателна мисъл, мнение, сентенция” с дидактичен характер

говеене – не ям блажно, постя; изобщо не ям, тримиря; мълча като израз на почит към свекър, свекърва, кум и др.; благоговение – безмълвна дълбока почит и уважение; благоволение – дзобра воля

горолом – буен вятър; място в гора, където дърветата са повалени от вятъра

готика – вид диаболизъм; страхотия, гротеска, кървавост, ужас; в архигектурата – остри ъгли

гравитиране – привличане, клонене, кръжене около нещо, стремление

градация – лат. “постепенно издигане”, засилване на чувството; фигура на речта: постъпателно увеличаване /възходяща градация/ или отслабване /низходяща градация/ на изразителността. Пр.: "стреснат, трогнат, очарован" /Хр. Смирненски/

графоман – гр. “пиша лудост”; бездарен писател, който пише много, но творбите му не струват

грация – финес, мекота, елегантност, изящество; етикет на култура

гротеска – ит. “пещера” /Grotta/; подземията в Рим; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното; орнамент – причудливо преплитане на фантастично и декоративно при резби; карикатура

гръндж – англ. неглиже; свободно, небрежно, без докарване; както се държи вкъщи; непукис

[редактиране] Д

давление – манипулиране, влияние

дадаизъм – детски език, несвързано неясно детско бърборене, безсмисленост; поезия без смисъл

дадаизъм – фр. неясно, несвързано, детско бърборене; нихилизъм, цинизъм, абстрактност

дактил – гр. “пръст”; вид трисричен стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение – последователност от 1 дълга и 2 кратки срички, в силаботоническото – от 1 ударена и 2 неударени срички. В съчетание с други ритмически стъпки /спондей и хорей/ античният дактил е основа на разнообразни стихотворни размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо и др. Бива: двустъпен /Моите спомени, птици в нощта/, тристъпен /Някога тука залутан/, четиристъпен /Плахи звездици в небо потъмняха/, петостъпен /Нека ме шибат и брулят неверните бури/, шестостъпен /Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато/

далян, талян – неподвижна мрежа за риболов, морско ограждение с мрежи, рибарник

дарование – дарба, талант

де юре – съгласно с правото, по право, по закон

де факто - съгласно фактите

дебаркирам – слизам от кораб, правя десант; сквалям войска на брега; разтоварвам кораб

девалвация – лат. “де валор”, без стойност; обезстойностяване, понижение на паричния курс

девиантност – лат. “отклонение път”; отклонение, смяна на посоката в развитието, поради условията

девиз – фр. “призив”; късо изречение с ръководна мисъл; надпис на герб; ръководно начало

дегустация – лат. “проба”; опитване, пробване на напитка или ястие; вид дестинация на продукта

дезертиране – лат. “изоставен, пуст”; бягство от войската и от бой; неизпълнение на службата си

декадент, декадентство – фр. “упадащ, упадък”; антиреализъм; отчаяние, сантимент, песимизъм

декапитация – лат. “обезглавяване”

декламация – лат. упражнение в говорене; възпроизвеждане наизуст; фалшиво говорене от друг

декларативност – лат. “заявявам, съобщавам”; нехудожествена помпозност, фразьорство; прякост

декори – пресъздаване на обстоновка, природен фон, завеси, рисувани макети и др.

демонизъм – гр. “дявол”; вид диаболизъм; изобразяване на страшното, тъмното, зловещото, видения

денди – англ. прекалено изискан светски човек, който следи извънредно много модата; конте

дерайлиране – излизане от релсите; отклонявам се от правия път в живота, тръгвам по лош път

дестабилизиране – разклащане на устоите, нестабилност

дестинация – представяне на продукт, вид презентация, публична “дегустация”

детайл – фр. “подробност”; аналогично на фрагмент

детерминанта – определям; основен определител

деус екс махина – лат. “бог от машина”; механизми в древногръцкия театър за внушителност

дефиниране – научно определение

дехуманизация – лат. “без човешки човек”; неверие в човека, развенчаване на мита за мощта му

джентълмен – англ. “нежен мъж”; изискан в държанието си човек, с красиви възпитание и обноски

диаболизъм – литературно течение, маниер в литературата, чиято естетика се гради върху представяне на ужасното, парадоксалното и ирационалното, “дяволското начало” у човека, злите сили, които го направляват /огледало, портрет, часовник, дяволът, смъртта, нечистата сила/

диалектизми – гр. “наречие, говор”, диалект; колоритни национални думи

диалектика – лат. “изкуство да се води разговор”; единството и борбата на противоположностите

диалог – гр.“два слово”, разговор на двама

диван – перс. “книга”; източни сборници със стихове от различен вид: касиди, газели, рубаи

дидактика – гр. “поучение”; изкуствено внасяне на определени морални идеи в литературна творба

дикция – лат. “dikto”, произнасям”; художествен говор; Начин, умение ясно и отчетливо да се изговарят думите при говор, декламация, песен или ходожествен текст

дилетант – любител; занимава се с изкуство, наука или техника, без нужната специална подготовка

дилогия – гр. “двоен слово, разказ”; две литературни произведения, композиционно самостоятелни, свързани помежду си с общи замисъл, сюжет, герои; аналогично трилогия, тетралогия и т. н.

динета – фр. “дине”, обяд

диплянка – джобен формат печатно издание, книжка, най-често с рекламна или пропагандна цел

дисекция – разрязване на труп или части от организъм, обстойно разчленяване

дисидент – който е в разногласие с някого; отцепник, разколник

дискурс – лат. “разговор, обсъждане, говорене”; термин, широко употребяван в съвременната хуманитаристика в обединяването на лингвистиката, философията., литературознанието, историята, психоанализата и социологията. В структуралистичната парадигма Д. е означаване на езика не като структура, а като дейност на субекти, които са ситуирани в конкретни контексти. Често се употребява като синоним на текст, който е свързан със своя контекст. Понятието дискурс е широко изследвано в семиотиката. М. Фуко въвежда понятието “епистема”, с което означава присъщите на дадена епоха дискурсивни практики /езиково поведение и мислене/; ракурс

дислоциране – разместване, преместване на друго място

дисонанс – лат. “несъзвучен”; вид непълна рима; несъзвучие; дисхармония; обратно на консонанс

диспозиция – разположение за бой, разполагане

диспропорция – нехармоничност, несъразмерност, несъответствие

дистанцираност – разстояние, междина, странене

дистрибутор – посредник, разпределител

дитирамб – гр. “тържествена песен”; патетична възхвала, хвалебствие в лириката, песен /за Дионис/

дифузия – разпръсване, разливане, взаимно проникване през преграда /при П. Зарев/

дневник – вид мемоарна автобиографична литература

догма – гр. “мнение, учение”; закостеняло, реакционно и схематично обобщение като вечна истина

доктрина – учение, научна или философска теория, ръководещ принцип

долче стил нуово – ит. “нов сладък стил”; отчуждаване от народа /ХІІІ в. Тоскана/, но за общ език

доминанта – господстваща; главна идея и признак; пета степен на лада

домино – игра с 28 плочки, маска

драма – гр.“действие”; литературен род, вид почиващ на конфликта, действието, подтекста и интонацията; страдание, напрежение, трудности, проблеми в живота

драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, внезапен, остър, категоричен

драстичен, драстичен стил – гр. “силен, бърз, суров”, с остри наранения и обиди за заклеймяване

дуализъм – двойнственост, раздвоеност; делене на света на две противопоставящи се съшности

дуализъм – раздвоеност, колебание, дилемност

духовитост – съчетание на находчивост, остроумие, неочакваност

духовност – религиозност; богата и красива душевност

дъбрава – девствен лес, млада зелена гора

[редактиране] Е

евазионизъм – фр. “бягство”; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; искейпизъм

евгеника, евгенетика – гр.“род”; подобряване вид, род, раса чрез специален подбор на родителите

еволюция – лат. “развитие”; постепенно количествено изменение, развитие и ново качество; прогрес

евристика – гр. “намирам”; изследване на документи ; словесно обучение чрез проблемни въпроси

евритмия – гр. “ритмичност, съразмерност, хармоничност”, плавност на ритъма; вид благозвучие

евтаназия – гр. “добро смърт”; безболезнена смърт, причинена съзнателно с лекарства за облекчаване и прекратяване на агонията; лека смърт, хубава смърт

евфемизъм – гр. “предричащи добро думи”; замяна на груби, неприлични думи и изрази с фини

евфония – гр. “благо, хубаво звучене”; благозвучие, хармония, музикалност на стиха и словото

евфуизъм, евфуистичен стил – гр.“благороден, надарен”; маниерен висок стил, високопарен и натруфен, макар и предвзет, много изискан и остроумен; високопарна реч на висшето общество

език – средство за общуване /комуникация/ между хората, главното в него са граматическият строеж и речниковото богатство

език – средство за общуване, в пряка връзка с живота; Езикът на художествената литература е елемент на стила на писателя: индивидуализация, типизация, речева характеристика, стилистични фигури, авторова реч – диалог, монолог; преносно – тропите: метафора, олицетворение, образен паралелизъм, алегория, хипербола, литота, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, ирония, перифраза + стилистичните фигури: обръщение, възклицание, реторичен въпрос, синтактичен паралелизъм, антитеза, повторение, градация, инверсия и др.; Композиционно се дели на: език – авторска реч, език на действащите лица и език на вътрешния монолог в художествената литература

еквивалент – нещо равностойно на друго, което може да го замести напълно; стока равна на друга

еквилибристика – равновесие; в цирка; хитрост, лавиране /словесна/

екзегетика – гр. “тълкувам, обяснявам”; наука за тълкуване на текст за обяснение авторовия замисъл

екзистенциален – тук – който се отнася до съществуването

екзотизъм, екзотика – гр. “външен, чуждоземен”; чар, непозната каризма, странност, чудноватост

еклезиаст, еклисиаст – гр. “проповедник”; една от Соломоновите книги, озаглавена Проповедник

еклектичност – който избира, механично безпринципно съчетаване, кич

еклога – буколически жанр, възпяващ пастирството и селото; избрано стихотворение от даден автор

екситпол – предварително проучване, прогноза, допитване, извадка

ексклузивно – внезапно, ненадейно

екслибрис – лат. “от книгите”; художествено изработена винетка за притежание на книга от определено лице; малка графика, етикет, запазен именен знак с информация за професия, хоби и т.н.

експлициране – изваждане наяве, показване; изложение на проблем; прот. инплицитен /скрит, таен/

експлузивно – внезапно, инсайд, гърмящо

експозе – фр. “кратко встъпление”

експозиция, експониране – лат. “изложение”; показвам на изложба, осветявам; началото на творба

експресия, експресионизъм – фр. “израз, изразяване”; обратно на импресионизма по стил; емоция

експромпт – лат. “бърз, готов”; миниатюра писана изведнъж, на 1 дъх, хрумване; вид импровизация

експроприиране – лат. “лишавам някого от нещо”; изземване, принудително лишаване от имота, др.

екстензивен – бавен, муден, изостанал

екстериор – обстановката извън студиото; външни снимки

екстравагантност – скитам, отклонявам се от правия път; показност, необикновеност, странност

ексцентричност – показност, шумност, себепоказване

ексцес – лат. “излизане напред”; изстъпление

екцес – процеп, разрез

елевантно – лат. “елевация”, издигане; издигащо се; над хоризонта; посока нагоре

елегия – гр. “жалба”; 1/ В литературата лирически вид. Изразява тъга, жалба и неудовлетвореност, меланхолия, свързани със страданието на героя. В Древна Гърция Е. означава гражданска песен, погребална; 2/ В музиката – вокална, инструментална творба, пресъздаваща тъга, печален размисъл

елей – осветено дървено масло; миро; утешение, успокоение; лек/арство/

елизия – гр. “изпускане”; изпадане на крайна гласна в дума, ако следващата започва с гласна. Избягва се ЗЕВ-а /хиатуса/. Например: “Нал и ти мислиш така?”

елипса – гр. “изпускане”; изпускане на някоя дума или част от израз, които се подразбират в тескта по логически път /лапидарен стил/. Напр.: “Завод. Над него облаци от дим.” /Н. Вапцаров/

елитарност – фр. “отбрана част от едно общество”; претенциозност, за привилегировани; класа, вкус

еманципация – освобождаване от предрасъдъците

емоционалност на стила – фр. “вълнение, чувство”; основно свойство на художествения стил, в пряка органическа връзка с картинността /образността/. Постига се с: възклицания и обръщения, повторения, градации, антитеза, емоционални епитети, прекъсната реч, емоционални наречия, умалителни и увеличителни съществителни

емпатия – гр. любов, симпатия, състрадателност, съчувствие; жизнерадост; привличане

емпиризъм, емпирични – гр. “опит”; само опитът е източник на познание; любителски, практически

емфаза – гр. “изразителност”; вид емоционална интонация, характерна за ораторите; с патос

енигма – загадка, гатанка

енклитика – гр. “наклоняващ се назад”; дума без свое ударение, свързва се с предшестваща /ли, бе, я/

енциклопедия – гр. “кръг образование”; справочно помагало с основни данни от всички науки

епигон – гр. “роден по-късно”; посредствен подражател, вид версификатор; лаик, профан

епиграма, епиграф – гр. “надпис”; 1/ В древността кратък двустишен надпис върху надгробни паметници, статуи, в храмове и др.; 2/ В съвременната литература кратко остроумно стихотворение. Епиграми пишат: Дж. Г. Байрон, А. С. Пушкин, С. Михайловски, Р. Ралин и др.; мото към творба

епизод – гр. “прибавка”; събитие, произшествие или случка от творба; незначително събитие; част

епилог – гр. “послеслов”, заключение; част в края на драматична или епична творба, в което читателят се запознава с развитието на историята след известен период. Освен като финален момент на фабулата той може да носи послания с исторически, публицистичен или медитативен характер

епиникий – гр. “победна песен” в древна Гърция, посветена на победител в гимнастически игри

епистоларна литература – худ. лит. или публицистика, изложена във форма на писмо /послание/

епистрофа – гр. “връщане”; стилистична фигура, повторение на една и съща дума или израз в дълго изречение или в края на няколко изречения; повторение на думи, изрези или цели стихове в началото и в края на строфата, за да се наблегне върху чувството, мисълта или образа, разкрит в тях

епиталамий – гр. “сватбена песен”

епитаф, епитафия – от гр. “надгробен”; 1/Надгробен надпис върху плоча или ковчег или кратко стихотворение за починало лице; 2/ Поетичен жанр, най-често в елегичен дистих, сроден на панегирика. Създаден в Древна Гърция, свързва се с името на Симонид от Кеос /556–468 пр. Хр./; употребява се и за осмиване на жив, с което се доближава до епиграмата / Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски/

епитет – гр. “прибавен”; художествено определение на съществен признак на обекта. Биват: прилагателно, причастие, същ. име, определение. Видове: прости и сложни; зрителни, слухови, емоционално-психологически, статични, динамични, необходими, екстремни и контрадиктурни украсяващи, декоративни, тавтологични; метафорични, преки; двойни и тройни епитети;

епифора – гр. “напор”; повтаряне на едни и същи звукови съчетания в края на стиховете /рима/ или на една и съща дума в края на стихове /омонимична рима/; повтаряне на думи и цели изрази в края на строфата, както и в края на последователни или близки стихове /анафора/; по-често в белите стихове

епическа широта – гр. “епос”, разказ; размах и пълнота, волност и мащаб на изображението

епод – гр. “припев”; заключителна песен; стихотворение с редуване на дълъг стих с кратък

епоним – гр. “наречен по”; лице, от името на което е произведено название на народ, местност и др.

епопея – гр. “творя, правя”; голяма стихотворна творба за историческо събитие, с голямо значение

епос – гр. “дума, разказ”; един от трите основни литературни рода; художествена картина- повествование за света: експозиция, завръзка, развитие на борбата, кулминация, развръзка. Видове: мит, легенда, предание, приказка, анекдот, идилия, очерк, фейлетон, разказ, новела; повест; роман

еристика – изкуството за воденето на спор; вид ораторство, реторика

еротика – гр. “ерос”, любов; любовна литература

есе – фр. “опит”; публицистична статия с обществено-културно съдържание, очерк; литературен жанр с философски, естетически, литературно-критически, художествен, публицистичен, научнопопулярен, историко-биографичен характер. В есето изпъква личната позиция на автора. Родоначалник – М. Монтен с "Опити" /1580/

ескалация – разширение на мащабите на агресивна война; опасно покачване на напрежението

ескиз – фр. “скица, очерк”; предварително нахвърляни щрихи на картина; очерк, наброски за творба

естетика – гр. “чувство”; красота, съвършенство; понятието въвежда А. Баумгартен /1750-1758/

естетически категории: естетическа наслада, възвишено, прекрасно, комично, трагично, безобразно, низко, красиво и др.; естетически идеал – гр. “изразяващ прекрасното” и фр. “висше съвършенство”

етика – съвкупност от нравствени предписания и норми на индивида

етимологична фигура – гр. “посочва истината”; фигура на речта, съчетание /повторение/ на думи с еднакъв корен; вид тавтология. Пр.: "Ден денувам – пътища потайни, нощ нощувам – пътища незнайни" /П. К. Яворов/

етимология – първоначално значение, произход на думата /лексикология/

еуфония – звуковата организация на стихотворния текст. В тесен смисъл – благозвучие, хармонично съчетаване на гласни и съгласни звукове. В широк смисъл – повторение на идентични или близки по качество звуци – сливане на 2 еднакви звука в края на първата дума и в началото на следващата /хиатус/, какофония; повторение на една до друга думи /епаналепсис/, анафора и епифора; съответствие на последната дума или сричка от предходния стих или синтагма на първата дума или сричка на следващия /анадиплосис/, асонанс и алитерация, звуков символизъм. Понякога като синоним на звукова музикалност на текста /Гарван грачи грозно; Настане вечер, месец изгрее…/

еуфория – гр. “добре нося”; повишено самочувствие, доволство, безгрижие, необичайни за някого

ефимерен – еднодневен; скоропреходен, краткотраен

[редактиране] Ж

жанр – лат. “genus”, род; разновидност на произведение, вид худ. творба със специфика; маниер, стил

жаргон – фр.“изкуствен, таен език”/арго/ на малка социална група, паролен, отклон. от националния

жеода – гр. “подобен на земята, земен”; овална кухина в скала или минерал; геода, хеода

жонгльор – фр. “смешник, комедиант”; сръчен, бърз и ловък цирков артист, който лови топки и т.н.

журналистика – фр.“журнал”, вестник; литературна работа по написването, редактирането, подбора и оценката на материали за вестници, списания, бюлетини на телеграфни агенции, радиото и телевизията; съвкупност от всички периодични издания в дадена страна; медиите; 7-те “божи” журналистически правила и въпроси: 1/ Какво е станало? 2/ Кога е станало? 3/ Къде е станало? 4/ При какви обстоятелства е станало? 5/ Защо е станало? 6/ Кой е направил това, което е станало? 7/ Какво е значението на това, което е станало и в чий интерес е то? Какви са, ще бъдат или могат да бъдат неговите наследници?; Черти на статиите: достоверност, правдивост, актуалност и злободневност, конкретност, действеност, оперативност. Ред на работа: избор на тема, разработката й, литературно оформяване, плагиатство, редактиране /прочитане или преглеждане, съкращаване, обработка, преработка, проверка на избора на темата, проверка на разработката на темата, проверка на литературното оформление/. Журналистически жанрове: информационни, литературни и публицистични: дописка, информационна бележка, информационна кореспонденция, информационен преглед, хроника, беседа /интервю/, коментар, отчет; литературна скица, проблемна кореспонденция, статия; репортаж, пътепис, очерк, фейлетон, есе, преглед на печата /радио и телевизия/. В отчета влиза: отчет за пресконференция, съдебен отчет и полицейска хроника, спортен отчет /“Теория и практика на печата”, Стефан Б. Станчев, София 1964 г./

[редактиране] З

завоалирано – прикрито, мимоходом

звукопис – повторение на звукове или звукови съчетания в поезията. Пр.: а, и, ъ/ с, м, н; Пр.:“Сънно съмва синевата” /В. Иванов/

звукоподражание = ономатопея – “трак”, “чук”, “дзън”

зев, хиатус – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг /по-често “е, и, о”/. Пр.: глуха вечно за него е и слава, душа е и огън

зевгма – гр. “ярем”; стилно-езиков похват най-често от рода на брахиологията, който се състои от това, че при свързване на две части в изречението се вмъкват и други части, които логически не се съгласуват с една от тях. Напр.: вашите очи са глухи и неми; ти си сляп и с ушите, и с ума, и с очите

злак – свежо растение

злободневка – малък хумористичен жанр върху тема от ежедневието; бързопреходна ирония

злорадство – присмиване, прикрита завист, удоволствие от чужд неуспех

зооморфизъм – гр. “животно образ”; представяне на божествата и силите в образи на животни

[редактиране] И

игнорирам – лат. “не зная, не познавам някого”; пренебрегвам, не искам да зная, не зачитам, нехая за

игрословие – особен израз или словосъчетание, при което се получават двойни, обратни, а понякога и куриозно изразени смислови значения: каламбури, каламбурни рими, омоними, близки по значение думи и др., а също и словосъчетания, които, четени отпред назад и обратно, имат еднакъв смисъл /дебел лед, бял хляб, алена фанела/; остроумно използване на многозначността на думата

идеал – фр. “възвишен, съвършен”; върховно, висша цел /виж естетически идеал/

идентифицирам – лат. “отъждествявам”; установявам пълна еднаквост, отъждествявам, уеднаквявам

идентичност – тъждественост, досущ еднаквост, напълна сходност

идеографско /йероглифно/ писмо – гр. “представа пиша”; знак, предмет, символ /Китай, Египет, Япония, цифрите, Менделеевата таблица, химически и други условни обозначения/

идея – гр. “представа, понятие”

идилия – гр. “картинка, вид”; поетическо произведение или епизод от него, изобразяващ мирен и добродетелен живот на фона на прекрасна природа. В този смисъл е синоним на пасторал. Идилия са наричани творбите на гръцкия автор Теокрит /3 в. пр. Хр./ и римския поет Теокрит Вергилий /“Буколики”/. От античността идилията се свързва с хармонията и красотата на обикновения живот и природата. Широко развитие получава през 17 и 18 в.

идиом – гр. “особен израз”; вид устойчиво словосъчетание: “от игла до конец”– метафорично

изкуство – форма на общественото съзнание, която отразява действителността в конкретно сетивни емоционално въздействащи образи с оглед на определен естетически идеал. Изкуствата биват: прости и сложни, монофункционални и бифункционални; художествена литература /лирика, епос, драма/, музика, живопис, архитектура, скулптура, театър, кино, хореография, цирк, художествена фотография, приложни изкуства, промишлена естетика /последните три са спорни/

изкуство за изкуството – теория на “чистото изкуство”, девиз, издигнат от Теофил Готие /l art pour l art/ - висшата цел на изкуството е в самото него; да се откъсне изкуството от обществената му роля

изоколон – гр. “равен член”; делене на речта на равни синтактично-ритмични отрязъци; поезията

изометризъм – гр. “равен мярка”; съизмерност на стиховете /еднакъв брой стъпки/; вид изоколон

изосилабизъм – гр. “равен сричка”; равенство в броя на сричките в стихове

изпустял – изнемощял

иктус – лат. “удар”; силна част в ритмическата стъпка, съвпадане със словното ударение

илач – лекарство, цяр

илитерати – лат. “неграмотен, ненаписан” – необразован човек, простак; неясни звуци без писмен знак: речеви въздишки, хълцания, хлипане, предупреждения, гонене на животни и др.Пр.: “Пфуу”

илюстрация – лат. “пояснение”; графични или живописни изображения към литературен текст

имагинерност – мислена възможност, въображаемост

имажинизъм – фр. “образ”; формализъм, аполитичност и безидейност; образът – самоцел /С. Есенин/

иманентно – което остава едно и също, вътрешно присъщо

императив – категорично,безусловно искане; повелително /заповедно/ наклонение

имплицитно – вплетено, което се подразбира, скрито

импресия – фр. “впечатление”; предаване на мимолетни лични преживявания, представяне на реалността единствено чрез възприятието на наблюдаващия /виж импресионизъм/. Френските поети символисти и О.Уайлд са наричани импресионисти. Употребява се и при описание на повествователна техника, която се съсредоточава върху вътрешния свят на главния герой, по-точно при предаване на моментни, мимолетни, бързосменящи се чувства и настроения. Импресия се нарича и кратко безсюжетно стихотворение, което се свързва с вътрешното настроение, най-често изразяващо оригинална асоциация от природна картина

импровизация – ит. “създавам неочаквано”; създаване на творба без предварително обмисляне, обикновено пред публика; свободна музикална пиеса; без репетиция

импутация – приписване на вина, обвинение

имунитет – устойчивост на организма към заразни заболявания

инвазия – лат. “нападение”; нахлуване, нахълтване, нашествие; проникване на инфекция; заразяване

инвектива – лат. “обиден”; оскърбление, хула, нападка; рязко, гневно изобличение. Понякога се съчетава с елементи на елегия /"Векът", Ив.Вазов/. Асоциира се със сатирата и карикатурата. Инвектива се използва за различни цели, но главно да изрази възмущение и неодобрение. Среща се още в пиесите на Аристофан, най-известни са инвективите на Ювенал срещу римския начин на живот, срещу жените и др.

инвенция – лат. “изнамиране”, откриване на нови форми, хрумване, въображение за дълбочинност

инверсия – лат. “прекъсване, местене”; стилистична фигура – разместване на думите за повишаване емоционалността и изразителността /Родино мила/; раздалечаване на см. свързани думи, вид еналакса

инвокация – лат. “призоваване”; реторична фигура на автора към читателя в началото на творбата; утвърден начин на писмено изложение /Пр. в “Илиада” – “О, музо, възпей оня гибелен гняв…”/

индекс – лат. “указател”; списък, показалец на забранени книги, анатемосани от църквата и Ватикана

индеферентност – безразличие, непукизъм, неангажираност, пасивност

индивидуализация – лат. “отделен” = типизация на героите, разликата им от други

индикация – знак, означаване, определяне, предписание

индуктивност – подбуждане; чрез частното се установява общото

инициален стих – първи стих на лирическия текст; при липса на заглавие изпълнява и тази функция

инициация – обредни практики на племето за посвещаване в зрелост

иницииране – даване начало, подбуждане, предприемане, почин

иновация – нововъведение, промяна на първоначалното

иносказание = алегория – говори се за едно, разбира се друго; отвлеченост

инпийчмънт – отстраняване на президент от поста предварително

инплантиран – изкуствено втъкан, поставен отвън

инсайд – англ. “вътре страна”; в спорта това е защитник; изневиделица осенение, хрумване, озарение

инсинуация – преднамерено изопачаване на чужди думи за злепоставяне, клевета

инспириране – подбуждане, предизвикване, подстрекаване, вдъхновяване

инструментовка на стиха, звуково повторение – лат. “уред, музикален инструмент”, употреба в стих, строфа, или стихотворение на думи с хармонично повтарящи се звукове: звукопис, благозвучие, асонанс /гласни/, алитерация /съгласни/, рима /в края на стиха/

инсценировка – преднамерено приспособяване с определена цел

интелектуализъм – лат. “ум, разум, разсъдък” и извеждането им на преден план в произведение

интензитет – напрегнатост, усилие, учестеност; периодично увеличаване на производителността

интер парес – лат. “между усещане”; съдник на изящен вкус, арбитър елегентиарум

интервю – журналистически жанр, беседа с някого; 1/ Метод на социологично изследване, чрез който се набират емпирични данни. Бива свободно и стандартизирано /близко до анкетата/ 2/ Публицистичен жанр – беседа на журналист с политически, обществен, научен, културен деец, предназначена за печата, радиото или телевизията

интериор – обстановката вътре в студиото, вътрешен изглед

интермедия – лат. “по средата”; комичен диалог в средата на драма; шутовска сцена

интерполация – лат. “подновяване”, вмъкване в текста на неавторови изрази, вместени чужди думи

интерполизъм – променям, изопачавам, вмъкване на свое в чужд тект, намеса

интерпретация – лат.“тълкуване, обяснение” на художествен текст; съотношение между значенията, вложени в текста от автора, и тези, които му “приписва” читателя; оригинално музикално изпълнение

интерпункция – лат. “разделяне с точки”; поставяне на препинателни знаци в текста по свой маниер

интерференция – лат. “около удрям”; наслагване, разпръскване на вълни в пространството; лъчение

интонация – лат. “intono”, произнасям високо; музикално ударение; Ритвмично-мелодичната страна на речта, зависи от понижаването или повишаването на тона при произнасяне в различни видове изречения /изявителни, въпросителни, заповедни и възклицателни/

интрига – лат. “забърквам”; начин на построяване на фабулата на драматично, епично и кинематографично произведение с помощта на прикрити подвеждащи действия от страна на някои от героите, на случайности и разминавания, на сложни перипетии на действието. Създава се съзнателно от част от участниците или случайно в резултат от стечение на обстоятелствата

интуиция – лат. “наблюдавам внимателно”; мистическа способност за ирационално познание без наука и логика – истината не се “разбира”, а се “усеща”; вродена озареност, прозрение, нюх

инфантилност – детскост, слабост, недоразвитост; социална инертност

инцидент – непредвидена неприятна случка; случайно нарушение

ирационален – непостижим за разума, тайнствен; непрактично, без основания и разум

ироним – гр. “престорено незнание, самоунижение име”; ироничен самопсевдоним или име на герой

ирония – смислово-речева фигура, в която твърдението добива насмешливо противоположен смисъл. Във философията, Сократ и С. Киркегор – метод за постигане на истината при поставяне на твърди убеждения и мнения под съмнение

исихазъм – гр. “мълча”; мистично учение за аскетизъм и пълно откъсване от действителността

искейпизъм – англ. “escape”, бягство; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; евазионизъм

[редактиране] К

кавалкада – шествие, върволица от конници, многолюдие; водопад от думи

кагот – лицемерен набожник

каденца – солова партия за инструмент в инструменталния концерт без музикален съпровод; соло

казионна – поддържан от властта, външен, формален, бюрократически

какология – гр.“лош дума”, клевета; хула, злословие; граматически правилен, но незвучащ добре, несполучлив израз или словосъчетание /вм. играе голяма роля – играе голямо значение/

какофония, какафония – лат. “лош глас”, неблагозвучие; звуков разнопис, безразборност на звуци

кала /е/ - крепост, твърдина

каламбур = фр. “игрословие”, остроумна двусмислица. Пр.: “не щеш, но щеш ли…”

камарила – група нечестивци, интриганти на краля, користолюбци

камед, клей – засъхнал сок от кората на някои дървета

камени – римски богини на изкуствата

канибализъм – човекоядство, людоедство, особена жестокост

кански – непосилни, неистови

капер – морски разбойник, пират

капо – фр. при някои игри на карти; без да е взел нищо, без да е хванал нито една ръка

кариер – най-бърз бяг на кон

карикатура – ит. “изопачен портрет”; иронично нарисуван портрет в графиката или литературата

касида – араб. тържествено стихотворение, с дидактически и философски отенък, за нещо важно

катализатор – ускорител, забавител; химическо вещество с това действие на процеси

катарзис – гр. “очистване”; душевно освобождаване, очистване от страх и афекти; вид нирвана

катахреза – гр. “злоупотреба”; стилно-езиков похват, употреба на думи извън буквалното им пряко значение или на изрази, без логически смисъл. Пр.: стрелям с пушка, пиша с перо

катехизис – обучение, кратка библия с въпроси и отговори, ръководство

катрен – фр. “четиристишие”; всяко от двете четиристишия на сонет /два катрена и две терцини/

кауза – общо дело, интерес, идея

келар – домакин в манастир

кетъринг – англ. организиране на партита, коктейли и специални мероприятия

кий – дълга щека за билярд

кик – несполучлив удар на топката; кикс

кикот, хохот – силен, висок неприличен смях

кираса – ризница, броня

кич – безвкусица, изкуство на щампата

кларизъм – лат. “кларус”, чистота, ясност

кларификация – лат. “ясен правя”; очистване, избистряне; рафиниране

класик – лат. “образцов, първокласен”; старогръцки, римски писател; неувяхващ писател /Сент Бьов/

клауза – затварям; отделен член, уговорка в договор, договореност

клаузула – всяко условие в договор, уговорка; завършващата част от стиха. Състои се от последната ударена сричка до края на стиха /виж рима/. Видове: мъжка – едносрична, стихът завършва с ударена сричка; женска – двусрична, с ударена и неударена сричка; дактилна – трисрична, с ударена и 2 неударени срички; хипердактилна – завършва с 3 неударени срички; основна позиция за римуването

клепка – клепач, мигла, ресница

клептомания – болезнена склонност към кражба

клиентелизъм – покровителстване

климакс – гр. “стълба”; вид възходяща градация с използване на изразни средства /иди, вземи, руши/

клисар – бие камбаната в църква

клоака – изтичам; безнравствено общество, нечисто място

клуп – примка за бесене

коафьор, коафюра – фр. “фризьор”; прическа, фризура

когнитивно – роднинско, по кръвно родство /когнация/; предопределено, семейно обременено

кода – лат. “опашка”; допълнителен стих към стихотворни форми с определен брой стихове /сонет/

кодификация – правя кодекс; систематизация на закони

коза ностра – ит. “наше дело”; прозвище на мафията

кози фан тути /cosi fan tutti/ – така правят всички /жените са непостоянни/

колаборация – лат. “сътрудничество”

колаж – фр. “налепване, монтаж”; лепене, съединяване на различини елементи върху дадена основа

колапс – сгромолясване, падане; катастрофално свиване

колизия – лат. “стълкновение, противопоставяне”; грандиозен конфликт между народи или класи

колон – гр. “съставна част”; разграничаване в немерена реч на стихове. Пр. “Гледаше,/ ходеше,/…”

колоратура – окраска, цветисто вариране на мелодия

колорит – лат. “колор”, цвят, багра; украсеност, обагреност, яркост; характерна особеност

коментар – лат. “обяснение, тълкуване”

комикси – англ. “комически, смешни”; поредица от рисунки и фотографии с ремарки по фабулата

компаративен – лат. “сравнителен”; постигнат чрез метода на сравнение с друго /различните нации/

компаративизъм – лат. “сравнителен”; сравняване за изясняване на родство или сходства

компендиум – лат. “съкращение”; съкратено изложение на някоя наука, изследване и др.; минимум

компетентност – опит, знания, пълномощия; правоспособност; вещост

компилация – лат. “грабеж”, ограбване, кражба; съчинение от заимствани материали, без изследвания и изводи на автора /учебници, сборници и др./; несамостоятелен научен труд

комплот – престъпен заговор, съзаклятие

композиция – лат. “съставяне, подреждане”; постройката на литературна творба

компрадори – предатели на империята

комуникация – лат. “контакт”; общуване, връзка между хората, размяна на информация; мрежа

конвенция, конвенционален – лат. “договореност, споразумение”; условен, обикновен, общоприет

конвергенция – лат. “приближаване”, сходност, поява на сродни белези и признаци, съвпадение

конверсия – лат. “изменение”; държавни “ползи”; промяна ред на думи, като мисълта се запазва

конвертирам – лат. “променям, превръщам, разменям”

конгениален – лат. “ дух”/genius/; сроден, близък по дух, дарба, талант

конгломерат – съединен, уплътнен; камък от разнородни минерали; мехеничен сбор на нееднаквости

конгломерация – съединеност, уплътненост; съединяване на разнородности

консилиум – лат. “съвещание” на лекари , след преглед, за диагноза и лечение на болен; консулт

консистенция – състояние на плътност при пипане

консонанс – лат. “съгласна, звуча едновременно”; рима, съзвучие на съгласни; съгласуваност

консонант – лат. “съгласен звук”, буквално съгласна буква; аналог на консонанс

консорциум – лат. “съучастие”; монополистическо обединение за обща дейност; концерн, тръст

константен – лат. “стоящ здраво, постоянен”, неизменен

конструктивизъм – лат. “постройка”; схематизъм ; за разлика от имажинизма тук самоцел е формата

контаминация – лат. “разваляне, зацапване”; чужди стихове в свои; обработка на текстолог; аз ми се

контекст – лат. “сплитане, съединение, връзка”; завършено изречение или откъс от речта, чрез които е възможно да се разбере смисълът на отделна дума или словосъчетание

контекстуален – лат. “свръзка” /контекст/; който съвпада или е съобразен с определен текст

контестация – лат. “засвидетелстване”; оспорване, възражение за неправилен избор или решение

континуитет – лат. “непрекъснат”; непрекъсната връзка между отделни части /континуум/

контрапункт – нем. “контра точка”; равностойно многогласие; противосложение

контраст – фр. “противоположност, рязко различие”; съпоставяне на противоположни образи и идеи

конферирам – лат. “събирам”; съвещавам се, обмислям, обсъждам

конфликт – лат.“сблъскване”на две противоположни страни или чувства, от възгледно противоречие

конформизъм – лат. “подобие”; стремеж към единомислие, съглашателство

концептуиране – мисъл, схващане, обща представа, планиране, черновка

концепция – лат.“понятие, мисъл”; система от схващания, възгледи по науч.-теор. въпрос; замисъл

конюгация – свързване, съединяване на еднакви клетки

конюнктив, конюнктивен – подчинително наклонение; подчинителен, съединителен

конюнктура – съединявам; ситуация, обстановка с влияние за изход на дело

корд – гладка прежда

корелация – взаимозависимост; стохастична връзка /вероятностна/ по общи признаци на явленията

корифей – гр. “водач”, ръководител на хор; първенец в известно направление; изтъкнат виден деец

космополит – гр. “вселена гражданство, държава”; “гражданин на света”, приет за своя родина

кохерентен – взаимно свързан, съгласуван по време протичането на два и повече процеса

креативност, креативен стил – позитивен, положителен, оригинален, богат на идеи

креатура – създание; незаслужено издигнат човек чрез протекция

креп-марокен – вид плътен копринен плат, обикновено за тъжни ритуали

крилати думи – кратки популярни думи и изрази от пословици, поговорки или известни творби

крипто – скрит, таен /криптография/

кром – здрава телешка кожа за обувки

крути – сурови, строги

кръстосана рима – стиховете й се римуват един през друг /абаб/, обикн. 1, 3 - мъжка, 2, 4 - женска

ксении – гр. “подаръци, които домакинът дава на гости”, най-често кратки стихотворни творби

ктитор – основател, църковен дарител /на храм, манастир, болница и др./

кубизъм – лат. “куб”; обектите като геометрични фигури върху пресичащи се недълбоки плоскости

кулминация – връх, най-висок подем и напрежение; връхна точка в развой

култ, култов – лат. религиозна почит, свързана с обреди; голяма почит, преклонение пред нещо; № 1

култура – лат. “обработване”; съвкупността от материалните и духовни ценности на Цивилизацията, умение те рационално да се използват; образованост, знания, възпитание; състояние на живота; висока степен на развитие; растение, което изисква отглеждане и обработка

куплет = строфа – няколко стиха от стихотворение, обикновено 4 /катрен/ или 6, образуват цялост; строфа; 1/ В английското стихосложение строфа, съставена от 2 римувани стиха с еднаква дължина. Куплетът е затворен, ако е смислова и синтактична цялост, съвпадаща с метричната цялост, или отворен, ако е част от по-голямо единство Най-често със стих, който е 8-сричен или 4-ударен, идващ от метриката на латинските химни, и 10-сричен или с 5 ударения, който се смята за типично английски; 2/ Сатирична песен за актуално събитие, съставена от двустишия, често имаща рефрен. Като жанр за пръв път е включена в театрални постановки по панаирите във Франция през 16 в.; свързана с водевила. През 19 в. куплетът е една от най-разпространените форми на популярната песен; 3/ Във френската средновековна поезия – римувано двустишие /дистих/

купюра – съкращение в окончателен текст; отделна облигация от заем

курантен – текущ

куратор – опекун, попечител на малолетен; следящ болест на болен; уредник на изложба

куртоазия – фр. “кралски двор”; израз на внимание и зачитане; изисканост, учтивост, любезност

[редактиране] Л

ладен, лоден – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лайтмотив – нем. “главен, ръководен мотив”; основен мотив в творба или творчество като цяло

лаконичен стил – сбити, пределно стегнати, кратки и ясни изрази /лаконизми/, присъщи на спартанците, които живеели в Лакония: сентенции, максими, афоризми, пословици и поговорки

ламела – лист от метал; тънък слой от тъкани, люспа, пластинка /за превключване/

лансирам – пускам в ход, разпостранявам; давам възможност на някого да се издигне; вземам се

лануго – мъх по кожата на новородено

лапидариум – лат. “камък”; каменна зала; галерия от скулптури

лапидарност, лапидарен стил – лат.“каменен”; характерен с краткост, ударност, максимална сгъстеност, внушителност, яснота и изразителност, в който е изпуснато всичко, което се подразбира; характерен за надписи, надгробни слова, посвещения, сбити описания и характеристики

лапис – адски камък

лапсус – лат. “подхлъзване”; грешка, неволно опущение /lapsus kalami, lingve – на перото, езика/

лауреат – лат. “увенчан с лавров венец”, победител-поет; носител на отличие и голяма награда

левитация – преместване на тела в пространството единствено с помощта на волята; телекинеза

легитимация – законен; узаконяване; признаване на право; лична карта, паспорт; пълномощие

лекит – античен глинен съд

лексика – гр. словното богатство на един език, сборът от думите в речниковия състав на даден език /средно за човек 2000 думи, лексиката на българския език съдържа над 100 000 думи; Вазов – 45 000/

леониди – поток падащи звезди

либидо – лат. “похот”; силно полово влечение; енергия, сила от половия инстинкт

либрето – ит. “книжка”; художествено редактиран и адаптиран текст към опера, оперета и т.н.

лизис – постепенно спадане на температурата

лин – голям дървен съд за грозде и вино

лингвистика – гр. “lingve”, език; езикознание

лирика – един от трите основни литературни рода /наред с епоса и драмата/; в стихотворна форма. Отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на твореца. Видове: елегия, ода, химн, епиграма, епитафия, еклога, епиталамий, дитирамб, мадригал, канцона, сонет и др. Тематично се дели на: любовна, пейзажна, гражданска, политическа, философска, религиозна и др.; фина поезия

литература – лат. “буква, книжнина”; писаното художествено, научно и документални слово

литогравюра – гравюра върху камък /лито/

литота – гр. “простота, скромност”; стилистичен похват; фигура на речта, която води до омаловажаване на дадено твърдение. Противоположна на хиперболата – силно преувеличено намаляване. Често се използва в ежедневния език, например "не е лошо" в смисъл на "хубаво е". Обикновено се предава чрез изрази, включващи отрицание. Носи иронично отношение

лого – гр. “слово, мисъл”; който се отнася до дума, слово, учение; мъдро изречение; надпис; девиз

логос – гр. “слово, дума; понятие, мисъл, разум, наука”

лоден, ладен – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха

лонгплей – англ. “дълго върви”; дългосвиреща плоча, максисингъл

луга – пепелива вода за пране

лустро, лустросвам – лъскавина, блясък; външен, привиден блясък и красота; излъсквам, изглаждам

[редактиране] М

магистър-легарсиум – лат. “съдник на реалност”

магма – тесто; нагорещена лава

магнат – крупен капиталист

маис – царевица

макам, макама – жанр през 10 в. в средновековната арабска, персийска и еврейска /на иврит/ литература; Цикли разкази в римувана проза /в стил садж/, обединени от един главен герой – ловък хитрец и измамник, с жертви - предимно богаташи и велможи; разказвачът е по правило очевидец. Представители: Хамазани Бади аз Заман, Ал Харири; проточена мелодия в музиката на Ориента

максисингъл – англ. “дългосвиреща плоча”; лонгплей; хит

мандало – дървено или желязно резе за затваряне на врата

маниерен стил – оригиналничене, прекомерно преиграване, придаване на важност

мантия – широко наметало

маргиналии – граница; бележки по полето на старопечатна книга или ръкопис

маргиналност – страничност, маловажност, извън основното, неважност

маринизъм – морски, морска тематика

марионетка – кукла на конци

мартиролог – свидетел мъченик; списък, изброяване на жертви, загинали за една идея /вярата/

масал – любопитна и весела историйка; анекдот

матине – сутрешен прием на гости

матрьошки – дървени кукли, които влизат една в друга

медиа – лат. “среда”; средство за масова комуникация /вестници, радио, телевизия/

мезостих – гр. “средище ред”; образуване на думи и изречения от букви в средата на всеки стих

мезофора – повторения на определени звукове и срички в средата на думите

мейкинг – правене, нагласяне на нещо

мемоари – англ. “памет, спомен”; литературно обработени спомени, дневник; записки от преживяно

менада – почитателка на Дионис; вакханка, пияна, бясна жена

менажер – покровител, закрилник

менажерия – зоопарк, зверилник с редки видове; разхвърляност, хаос

меркантилизъм – търговски купуващ; стремеж към материални облаги, комерчество, търгашество

меродавно – официално, достоверно /от точен източник/

месал – лат. “менза”, маса; покривка за тесто или за трапеза

метатеза – гр. “преместване” на звукове в думата и погрешно произнасяне; индивидуализация

метафора, метафоричност – гр. “пренасяне”, преносност; говори се за едно, а се подразбира друго; фигура на речта, троп, в който въз основа на прилика – дума или израз добиват ново, преносно значение; пренасяне черти от прякост в преносност, от човек на неодушевени и обратно. Употребява се широко в речта и в художествената литература /"песента на колелетата"/

метафраза – гр. “преизказване” на друг, вместо източника

метонимия – гр. “преименуване”; преносно значение чрез назоваване на друго-сходно такова; заместване по съседство; синекдоха

метрополис – главен град

миазъм - гр. "вредно, болестотворно изпарение"; отлагане на мръсотия /миазма/

миманс – пауза, второстепенни роли, “декори” – статисти, фигуранти

мимезис – подражателство, мимикрия

миметично – подражателско, мимикрическо

мимолетност – кратковременност, нетрайност

минотавър – човекояден бик на цар Минос, с човешко тяло, убит от Тезей; алчен, ненаситен човек

мистерия – гр. “тайнство”

мистификация – фр. “измама”; съзнателно въвеждане на друг човек и обществото в заблуда, измама; съзнателно посочване на лъжливо авторство с цел да се избегне преследване от цензура или за да се предаде на творбата ценност като древен паметник. Най-известни мистификации – "Поемата на Осиан" от Д. Макфърсън, "Веда Словена" от Стефан Веркович. Съществуват и мистификации, при които авторът се скрива зад измислено име или роля. П. П. Славейков събира в книгата "На Острова на блажените" свои стихове, които представя като антология на поети от несъществуваща страна

митическо, митологизация – приписване на фантастични черти на образи и явления от живота

митологема – от гр. “предание слово”; същностна идея, героичен образ, сюжет в митическия разказ

мозаичен стил – пъстър, неочакваности, изненадващ

мойри, парки – трите богини на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/

молепсвам – предавам заразителна болест, заразявам, охулвам, опетнявам /молепсизъм – П. П. Сл./

мониторинг – текущ контрол, наблюдение

монограм – гр. “самобуква”; условен знак, вместо подпис; плетеница от инициалите на име

монография – гр. “сам пиша”; цялостно научно изследване върху един проблем

монодия – солова песен в старогръцкия театър, монолог без хор; певческа ария - каденца

монолог – гр. “разговор с един”; самостоятелно изказване; цялостна във формално и смислово отношение реч, която не се прекъсва от друг участник в комуникацията. Притежава самостоятелност за разлика от репликите в диалога. Бива драматичен монолог /вкл. монолог в естрадата и кабарето/, лиричен монолог, вътрешен монолог, епичен монолог, монолог-разказ, монолог, отправен към адресат, без да се очаква отговор от него, монолог към Бога или свръхестествени сили /молитва/

монопол – лат. “право на някой да търгува”; привилегия, изключително право върху нещо

монотеизъм – лат. “единобожие”

морава – млада трева

мораториум – забавящ; временна отсрочка, възбрана, вето за момента

мулетарен – екстензивен, бавен

мултилатерален – многостранен

мултиплициране – многостранност; възпроизвеждане на копия, умножаване

нагон – вътрешен подтик, инстинкт

надлежно – което се следва да бъде, което по необходимост принадлежи на нещо; съответно

нал – пиронче за подковаване подметката на обувки

налбант – подковач на добитък

наратология – лат. “разказвам” /narro/; теория на разказването. Като обособена област на изследвания в литературознанието се оформя в края на 60-те г. на 20 в. Заема средищно място между структурализма и рецептивната естетика. Приема, че съществува "дълбинна структура", и разглежда реализацията на тази структура, отчитайки комуникативния модус на художествената творба. Построява унив. модели на повествованието, разграничава 2 аспекта: формалната структура на повествованието и начините на нейното реализиране от гл. точка на диалога на писателя с читателя

нарта – шейна за еленски и кучешки впряг

нартика – предверие на храм

наталитет – раждаемост, прираст

научен стил – стил с научна терминология

нация – исторически създадена устойчива общност от хора, с общи: език, история, земя и култура

неведом – незнаен, неизвестен; тайнствен, непонятен

невежа – човек, който няма знания; необразован; лаик, илитерат

нега – нежност, блаженство, наслаждение; сладка тъга

неглиже, неглижиране – свободно, небрежно, без докарване; омаловажаване, пренебрегване, без !

неимоверно – извънредно голямо; невероятно

неистово – необикновено силно в проявата си

некрофилство – влечение към смъртта

неловкост – срамежливост, неудобство

немара – незалягане за нещо, нехайство; немарливост, невнимателност

неологизми – гр. “нови думи”, въвеждат се от пуристите

непомерно – непосилно /непомерно силен духом човек/

нереално – недействително

нереиди – гр. “морски нимфи”

нескопосен – неугледен, несръчен, извън приетото за приличие

нестижателен – рус. “безимотен”

нестижателен – рус. “неимащ нищо”

нирвана – санскр. “изгасване”; според будистите е състояние на върховно блаженство, което се постига чрез освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи; спокойствие и блаженство

нисък стил – просторечието по Ломоносов

нихилизъм – лат. “нищо”; отрицание на дворянството в Русия през 60-те; неоправдано отричане на обществените норми, моралните принципи, културното наследство и др.

нишан – белег, знак; мишена, личба, знамение; турски орден

номинатив – именителен падеж

нонсенс – безсмислица, глупост

нотис – англ. бележка, кратко описание; съобщително писмо

обективно – /което съществува/ вън и независимо от нас, реално; противоположно на субективно

обръщение – назоваване, укор, заповед, проклятие /в поетическия синтаксис/

ода – лирически вид; тържествена, приповдигната прослава на забележителни събития, подвизи, добродетели. Възниква в античността /Пиндар/

оджак – огнище

окалина – окисление по метала

оксиморон – гр.“остроумен-глупав”; стилист. фигура, съчетание на логически взаимоизключващи се думи и изрази /"Едничък дом на мойта скръб бездомна", “сладка мъка”, “ден в нощ”/; постига се чрез употребата на т.нар. контрадиктурни епитети, които се противопоставят на съществителното име, което определят или чрез екстремни епитети /божествено нищо/; учестена употреба в имажинизма

ол – спортно равенство

олицетворение – персонификация – художествен похват, преписване на човешки черти върху животни, предмети, явления; одухотворяване /старо/

олук – водосточна тръба

омоним – гр. “еднакво име”, но различно значение /лак, нос, град, плитка, коса/

омофон – фр. “равнозвучен”; две думи звучат еднакво, но се пишат различно и са с различно значение /плет, плета – куб, куп/

онлайн – англ. “on line”, на линия; директно, веднага; в готовност, без бариера

ономастика – име; дял от езикознанието за географски и човешки собствени имена

ономастикон – речник на собствените имена

ономатопея – гр. “звукоподражание”

опека – покровителство, закрила, попечителство

оптимализиране – към най-доброто /оптимален – най-блогоприятен и най-добър/

оратор – лат. “красноречив говорител”

ординерен – обикновен, посредствен, прост

ортодоксалност – спазване основите на учение, мироглед; правоверност, православие

ортофотоснимки – от птичи поглед, снимки от самолет /на площи, земя/

остен – тояжка за подкарване на добитък

отава – трева, израсла повторно на мястото на окосената

отрицателно сравнение – отрицание на тъждеството – “то не било, най ми…”

пазвант – нощен пазач в населено място; пазач

пак – дълбок, дългогодишен, полярен лед; ледено поле

памфлет – английски популярен герой през ХІІ в. Италия – сатиричен литературно-публицистичен вид срещу обществена група или лице; с остри изобличителни средства; лаконизъм, сарказъм, остър език; Литературно-публиц. жанр на злободневна тема. Остро полемична и саркастична критика на гледища, личности, обществени групи и институции

пандора – гр. “дар”; първата жена в гр. митология, съпруга на Епиметей, брат на Прометей, която получила от Зевс като подарък кутия с всички бедствия; прекрасна жена, създадена за наказание на хората; Кутията на Пандора, Пандорина кутия – извор на нещастия

панегерик – гр. “похвално слово, възхвала” голяма; 1/ Литературен жанр, хвалебствена реч /през античността – до 18 в./ 2/ Сборник, съдържащ произведения на ораторската проза и агиографията. Текстовете са свързани с църковни празници. В България – първоначално преводни. Минейни панегирици – за неподвижните празници в църковната година, характерни с празничните слова и ораторската проза. През 14 в. към минейните панегирици се включват повече жития, екзегетически беседи, слова на съидейници на Теодосий Търновски и патриарх Евтимий 3/ Празнична тържествена реч, произнасяна на религиозни церемонии, наричани в Древна Гърция панегири. В Древния Рим панегирикът е хвалебствена реч в стихове, откъдето идва съвременният смисъл – неумерено възторжена възхвала

паноптикум – музей на редки предмети и препарирани животни

панта рей – гр. от израза “панта рей, панта киней” – всичко тече, всичко се променя

пантеизъм – лат. “бог природа”; обожествяване на природата; бог е “разтворен” в нея, отъждествен

пантомима – театър, в който художествения образ се представя без говор, с мимика и жестове

парабола – гр. “приближаване”; в античната поетика малка приказка или анекдот; разгърнато сравнение, което образува завършен образ и функционира самостоятелно. Първи образци на жанра се откриват в поемите на Омир. Сравненията биват неочаквани и вече срещани в разговорната реч. Състои се от 3 елемента – предмет, признак и образ. При някои признакът на предмета не е даден

паралелизъм – гр. “успоредност”: образен, синтактичен, отрицателно сравнение, звуков /римата е към него/; синхронност

параноя – гр. “безумие, лудост”; главно налудничави идеи за преследване, с ясна мисъл и интелект

парантеза – писмен знак скоба ( ); вмъкнати, поставени в скоби думи

парвеню – фр. “издигам се, забогатявам”; забогатял некултурен, влязъл в хай-лайфа, новобогаташ

парекселанс – де факто

парекселанс – фр. “де факто”; наяве

парки, мойри – трите богини-орисници на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/

пародия – жанр в литературата и в изкуството; сатирична, иронична или хумористична имитация на стил, направление, жанр, начин на изразяване или поведение. Първи образци на пародия се откриват в литературата на Древна Гърция – Хипонакт /6 в. пр. Хр./. Пародии пишат: Еврипид, Аристофан, Шекспир, Гьоте, Хайне, Пушкин, Хр. Смирненски, Д. Дебелянов

парономазия – гр. “покрай наричам”; стилна фигура, при която се употребяват близки по звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален израз с друг /очевадно, очевидно/

партикуларен, партикулация – лат. “отделен”, който се отнася до една част; частичен; отцепване

партиципиране, партиципиум – вземам участие, участвам; църковно причастие

пасквил – изобличителен кратък публицистичен вид – хаплива клевета

паспарту – подходящ за всякъде; специална картонена рамка за картина, портрет и под; спец. Картон

пастелност – мекота, топлота, семплост

пастише, пастиш – фр. “каша”; епигонство, пародия

патерик – сборници от разкази и поучения, свързани пряко или косвено с живота на монасите; създадени на гръцки и латински език. Събрани в 6 сборника. Преведени са изцяло или частично от гръцки на староб. език в най-ранния период от разв. на българската литература /до 12 в./

патетичен стил – гр. “силно чувство”; чувствен, приповдигнат

патос – силно и трайно чувство; голямо въодушевление

пенджерче – прозорче

перманентен – непрекъснат, постоянен

перспектива – триизмерно изображение в дълбочина към хоризонта; бъдеще, след време

перфекционизъм – съвършенство, отличност

перформанс, пърформанс – фр.“от форма”; постижение, успех; тест за интелигентност; изпълнение, извършване; действие, работа, проява; подвиг, постижение; представление, забава, концерт; номер (цирков и пр.); сутрешен театър; матине; кинопредставление без прекъсване; тех. характеристика (на машина), експлоатационни качества, производителност, коефициент на полезно действие; пренебр. що за поведение!

пехливани – борци; силни хора

пиаца – стоянка на тактита и превозни средства; борса на открито; пазар

пигмалион – митическа птица

пиедестал – основа на паметник, статуя, колона; подножие; високо положение

пиета – милосърдие; изображение на Дева Мария, оплакваща Иисус

пиетет – дълбоко уважение, почтително отношение към някого и нещо

пикантерия – което дразни любопитството, жълтина, клюка; вкусотия

пикареска, пикаресков роман – една от най-ранните форми на европейския роман. Заражда се в Испания през 16 в. ("Ласарильо от Тормес"). Епизодична, хронологична структура, обединена от разказа на главния герой (често беден, но ловък и находчив в борбата си за оцеляване), който, описвайки житейския си път, разкрива и картини от живота на различни социални среди./Хитър Петър/

пинакотека – вместилище; картинна галерия и кафе

пинтия – скъперник, стиснат

пирихий – ритмическа стъпка от две кратки срички, равни на две мори /две дъгички/. Играе роля за облекчаване на ямба и хорея в поезията, където би трябвало да стои ударена сричка, а няма такава. Например: “Покойници, вий в други полк минахте…”/Ив. Вазов, Новото гробище над Сливница/

питая – изпитвам, лелея някакво чувство, захранвам

питос – античен, яйцевиден, глинен съд за течности и храна

пиърсинг – пробиване на дупка по тялото

плебисцит – лат. “решение на народа”; всенароден вот по важни държавни въпроси; референдум

пледоария – увод, прелюд, всъпление; съдебен преамбюл

пленер – пълен въздух; рисуване на открито сред природата; картина от открито

плеоназъм – гр. “излишък”; повтаряне на едни и същи или сродни по значение думи и изрази, езиково разточителство; многословие. Пр.: изправи се прав, добрият Добри, околната външна среда

плужик – охлюв

плурализация – заместване на мн.ч. вместо единствено / не сингуларизация/: донжуановци, отеловци

поанта – фр. “острие”; композиционен похват, обобщаващо твърдение; изненадващ обрат в развитието на произведението, най-често в завършека; подчертава художествената идея /сонетите на У. Шекспир/; дума, израз, сентенция, строфа, която обобщава посланията в текста

подмолно – тайно, скрито

позитивизъм – положителност; склонност да се ценят само материалните изгоди

покров – покривало, покривка; бяло платно, с което покриват мъртвец /саван/; таван

полемика – публичен спор при обсъждане на проблем

поливалентност – многовалентност

полисемия – гр. “многозначност” на думата

полисиндетон – гр. “многосъюзие”

политеизъм – лат. “многобожие”

помпозен – тържествен; шумен, разкошен; надут, натруфен

популизъм – непопулярни мерки, за да се спечелят дивиденти

постер – плакат

потир – сребърна или златна чаша с високо дъно за причастие

прабългарски език – език на Аспаруховите българи, към северозападния клон на хуно-алтайските езици; отмира към края на 9 в. В българския език от него остават около 100 думи (българи, баща, чичо, бъбрек, белег, кокиче и др.), около 30 титли, около 300 рунни надписа (неразчетени) и др.

преамбюл – лат. “встъпление, увод” в съдебно или ораторско слово; пледоария; увод; прелюд

преекспонирам – преигравам с показването

презентация – официално представяне, вид премиера, промоция на определен продукт /компютърно/

прелюдия – музикално встъпление, първа част на мащабна творба

прецедент – предшествуващ; случай от миналото, който може да послужи за пример или оправдание

примитивизъм – елементарност, първобитност, грубост, необразованост

притча – алегоричен разказ с поучително съдържание

проджект – англ. “проект”

прозаичен стил – на немерената реч; сух – иронично

прокоба – предсказване за бед

промоция – лат. “повишение”; даване по тържествен начин научна степен на някого; официално провъзгласяване за доктор; премиера, презентация на продукт пред публика

протекционизъм – покровителство, специално подпомагане

прототип /в литературата/ – гр. “първичен”; реално съществуваща личност, чиито черти авторът използва при изграждането на художествен литературен образ

проформа – привидно, за спасяване на външния ред; направено за лице

прякор – въз основа на друго име и белег, прикачено качество или свойство

псалм – лирична песен за възхвала на бога

псалт – черковен певец

публицистика – лат. “обществен, публичен” – политическият печат

пуризъм – чист; борба за очистване на езика от чуждици

пуританство – чистота; строга нравственост, аскетизъм

пък – англ. дух-пакостник

раболепие – рабско самоунижение, угодничество, нагаждачество, сервилност; клакьорство

разпространение – реклама, честота, обширност, обхват

ракурс – необичайна перспектива за окото; положение на изобразяван в перспектива предмет

рампа – издигнатина за товарене

рапид – забавен кадър, бавно

рафиниран – лат. “пречистен” от примеси суров продукт, фин, избистрен и ясен; кларифициран

реабилитация – възстановяване на доброто име и достойнство, права

регистър – опис; указател, списък; подходящите езикови средства за определена речева изява; начини, по които се осъществяват комуникативните намерения; зависимост на предпочетените езикови средства от изискванията на конкретна комуникативна ситуация

реквизит – необходими предмети за представяне на постановка

релативен – относителен

релация – донесение, разказ; връзка, посредничество; разстояние

ренесанс – фр. “възраждане”; ХІV в. в Италия, а у нас 1762 г. с Паисий; разцъфване, родилен подем

рентген – лъчев рентгенов апарат за снимки на човешкото тяло и вътрешни органи

репортаж – разказ на събитие за деня

репродуктивност – самовъзпроизвеждане, размножителност

репродукция – възпроизвеждане на картини и др. чрез фотография и печат; размножаване; спомняне

респект, респективно – лат. “внимание, уважение”; почит, страхопочитание, внушаване на прилично държание; до всеки поотделно, съответно, надлежно; следователно, логически

рестриктивен – лат. “точен”; ограничителен; в педагогиката /рестриктивен подход, флустрация/

рестрикция – лат. “ограничение”, монопол върху нещо, за да се повишат цената и печалбата

ретардация – лат. “забавяне”; композиционен похват на времево отвличане вниманието на читателя

реторика, риторика – теория на красноречието и ораторството от Аристотел в древна Гърция, но разцвет в Рим с Цицерон, Квинтилиан, Тацит; безсъдържателност с пресилена употреба на похватите

реторичен – ораторски, красноречив, надут, празнословен, фразьорски

реторичен въпрос – въпрос с художествен утвърдителен отговор

реторичен стил – софистки, с реторически фигури: възклицания, обръщения и реторични въпроси

ретроградност – отстъпване назад; назадничавост, реакционност

ретроспекция – фр. “гледам назад”; композиционен похват, промяна посоката на художественото време; връщане към минали събития, които са с важно значение за последвалото сюжетно развитие

ретуш – фр. ръчна обработка; разкрасяване; поправям, смекчавам недостатъците; чистя негатива

референдум – лат. “за което трябва да се отнесем до народа”, допитване на властта; плебисцит

рефрен – повтарящи се стихове в лирическия текст

рецептивност – получен, приет; възприемане, сетивност, чувствителност /рец. естетика на Яус/

рецесия – лат. “отстъпване”; производствен спад, безработица, инфлация; изчезване на наследствено

ригиден – лат. “вцепенен”, скован, втвърден, негъвкав; вкочанен, вдървен, неподвижен; почти труп

рима – гр. “rithmos”, ритъм, съгласуваност, стройност; съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в края на стиха /виж клаузула/. Играе стиховоорганизираща и ритмична роля. Според мястото на ударението бива мъжка /на последната сричка; ямб/, женска /на предпоследната; хорей/, дактилна /на третата сричка от края/, хипердактилна /на четвъртата сричка от края/. Според разположението римите са съседни, кръстосани, обхватни, съставни и др. Звуково повторение предимно в края на два или повече стихове, което има ритмично, мелодично и косвено – смислово значение в стихотворението. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими.Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете. Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. фокусираща рима /римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението/.Римата започва от последната ударена гласна в стиха /русалка – малка, устремен – ден/, но понякога се обогатява и от еднакви по гласежсъгласни и гласни, които предхождат ударената гласна /напр.: зрак – мрак; мъгловито – жаловито – в първия пример римата се обогатява със съгласната р-, а във втория – със сричката лов-/. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата. Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна /не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на думите, напр. страна – зора/. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост на предхождащата я съгласна /гори – зори/ или е след нея /дял – бял/. Според мястото на ударението римите са различни. Ако е ударена последната сричка на римуваните стихове, съзвучието /едносрично/ се нарича мъжка /ямбична/ рима /грей – лелей/. Ако е ударена предпоследната сричка, римата /двусрична/ се нарича женска /хорейна/ – крилати – разклати. Когато ударението е върху третата сричка от края на стиха, римата /трисрична/ се нарича дактилна /мироздание – разстояние/. Много рядка в нашата поезия е хипердактилната рима /четиристишна/ – с ударение върху четвъртата сричка от края на стиха /настъплението – избавлението/. Ако римата завършва на гласна, нарича се отворена, ако завършва на съгласна – затворена. Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича тавтологична рима /вж./. В хумора и сатирата се използва омонимична рима /вж../., а също и каламбурна рима /вж./.Според мястото на римуваните стихове в строфата различават се съседна /ааббвв…/, кръстосана /абаб/ и обхватна /абба/ рима /вж./. Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например: а/ Аз любя всичко живо, б/ що светлий лъч заражда, в/ в скръбта на всички рани г/ по майката земя, а/ вблаженството свенливо, б/ що цвят на цвят обажда, в/ и в злобното мълчание г/ на скритата змия! /Т. Траянов, Освободена душа/. Според мястото на съзвучните думи римата бива краестишна, начална и вътрешна. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението. Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. според броя на стиховете /два, три, четири/, които се римуват в една и съща рима. Най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима /вж./. Обикновено римите са прости /небесен – песен; велик – език/, но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи /где е – злодеи, води ме – ме, изделие – де ли е/. Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително или прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. /бляска – рязка, чезна – беззвездна, железни – бездни/. Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича асонанс /вж./. При дисонанса или консонанса /вж./ ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни /замръкна – викна/.Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете /акустична рима/, а не на буквите /графическа рима/, например: град – врат, близка – плиска.Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т.нар. бели стихове /вж./ не се използват рими

ритмическа стъпка – група от дълги и кратки срички, които ритмично се повтарят в стиха; група от две или три срички, една от които е с ударение, а другите без ударение. Според мястото на ударението биват: 2 двусрични – ямб /с ударение на втората сричка/, хорей /с ударение на първата сричка/; 3 трисрични – дактил /с ударение на първата сричка/, амфибрахий /с ударение на втората сричка/ и анапест /с ударение на третата сричка/. Често за попълването на паузи и облекчаване на стиха се използва пирихий /две кратки срички/. Общо – 6 вида най-разпостранени стъпки

ритуал – лат. “обреден”; установен ред обредни действия; церемония, церемониал

ромол – ромон на поток

ротел – двуетажен автобус

руно – вълна на овца

сакрален – свещен, свят

сакраменто – проклятие, проклето да е

саниране – лат. “sanno”, лекувам; правя здравословен; правя санация; освежаване; заздравяване

сатира – литературен похват или жанр, чрез който с хипербола, алегория, насмешка се критикуват и разобличават социални и човешки пороци. Стилът е саркастичен. Сатирата се проявява най-пълно в комедията, баснята, сатиричната поема, романа /Луцилий, Д. Ювенал, Дж. Суифт, С. Михайловски/

саундчек – англ. “проба на сцена”

сач – плитък тиган

сварог – славянски бог на слънцето

светотатство – гр. “тат”, крадец; крадене, поругание на свети неща; кощунство; богохулство

свободен стих – стих без строги ритъм и рима, въвлеча читателя в събитието на речта; вер либър

сегрегация – лат. “отделяне”; отлъчване от цялото; форма расова дискриминация срещу цветните

седативен – успокоявам; успокоителен

седемте чудеса на света: 1/ Голямата пирамида в Гиза, построена преди 4500 години, е най-старото чудо на света. Висока 147 метра, тя била изградена от около 2 милиона каменни блока. 2/ Висящите градини на Семирамида /прочулата се с красотата си царица/ са сътворени между 600 и 400 г. пр. Хр. Във Вавилон. Уникалното е, че растенията не били на земята, а на издигната тераса. 3/ Статуята на Зевс в храма в Олимпия била висока 12 метра. Дрехите и сандалите на бога били от чисто злато. 4/ Гробницата на цар Мавзол в Халикарнас, Мала Азия, била разрушена през ХІІІ в. от земетресение. 5/ Храмът на Артемида в Ефес пък бил подпален през 356 г. пр. Хр. от Херострат. 6/ Колосът на о. Родос – бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, бил висок 32 метра. Бил разрушен 5 века по-късно. 7/ Александрийският фар се издигал на 135 м. Светлината му се виждала от 40 мили. Цели 10 века той сочел пътя на мореплавателите до срутването му от земетресение през 700 г.

секстина – 1/ Строфа от 6 стиха; 2/ жанр в провансалската лирика. Състои се от 6 шестстишни строфи и 1 заключително тристишие

семантичност – значещ знак; значение, смисъл на думите

семиология, семиотика – наука за знаците, признаците и сигналите

семирамида – вавилонска царица, прославила се с красотата си

сензитивност – чувствителност, осезателност, дразнимост

сенсуалност, сенсуализъм – страст към чувствени наслади, чувственост, сетивност

сервилност – угодничество, раболепие, нагаждачество, подмазвачество

серум – екстракт, течност

сецесион – отделяне; декоративност, умаленост в изкуството; макет; разкол

сигнатура – знак, номер, белег върху книга или стока

силует – външно очертание на предмета

символ, символизъм – образ с преносно значение; условен знак на нещо; начало на ХХ в. и у нас

симплификация – лат. “simplex – прост, обикновен”; опростяване

симплицизъм – лат. глуповатост, простоватост, непретенциозност

симптоматичен – гр. “случай”; показателен за нещо, неосновен и външен, многозначителен

симулация – лат. преструване, опит за заблуда и измамване /най-често болен/

симултанен – лат. “едновременно”; едновременен

сингуларизация – лат. “единствен”; окрупняване, заместване на наименование на предмет или явление със събирателно съществително в ед. ч.: “куп”, “сума”, “група”, “маса” и др. /маса хора/

синекдоха – изразяване на цяло чрез по-малка част в и обратното; фигура на речта /троп/, при която замяната на смисъла се извършва на основата на връзката между част и цяло – "бащино огнище" вместо "бащин дом"; разновидност на метонимията

синкопа – пропускане на звуци в средата на дума /вм. какво – к во/

синопсис – гр. “външен вид, лицето на нещо”; материали в хронологичен ред; текстово съпоставяне; съкратен текст /либрето/ на филм или драма; конкретно описание

сквернословие – употреба в речта на непристойни, гадни, неприлични думи; опетняване, хулене

скепсиз, скептицизъм – разсъждение; отричане, съмнение, недоверие към всичко

скрининг – изследване

соаре – фр. “вечерен прием”, домашна вечеринка; вечеря с избрани

соба – одая, стая

соматичен – който се отнася до тялото, до плътта; телесен; плътски; психо възбуда

сонет – лирически вид, изграден от 14 стиха, разделени на 2 четиристишия и 2 тристишия /италиански сонет/ или 3 четиристишия и 1 двустишие /английски сонет/

социум – обществена среда, културна общност

социум – общество, среда

спираловидно повторение – повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих. Напр.: “Заплакала е гората, /гората и планината…”; комбинация от два или три вида повторения: анафора, епифора, мезофора /епианафора, епианамезофора и т.н./

сподавено – задавено, заглушено, заглъхнало

спондей – стихотворна стъпка в античната поезия, съчетание от 2 дълги срички

стазим – гр. “стазис”, стоене; обездвижване на хора, след излизане на актьорите; закованост

стайлинг – стил, мода, външност

станси – фр. ит. “спирка, стая"; строфа от четири или осем стиха, която представлява самостоятелно стихотворение; лирическо стихотворение, съставено от четиристишни или осемстишни обособени смислово строфи, но обединени под една обща идея

статия – рус. “неголямо изложение” в проза по обществен въпрос: социален, научен, културен, политически и т.н., отпечатан в пресата /монографията е по-мащабно разглеждане на проблема/

стереотипност – отпечатък; траен, укрепнал ред на поведение, последователност; неизменна нагласа

стигма - лат. “знак”; белег от рана; белег, печат, поставян с жигосване върху тялото; клеймо, жиг

стил – гр. “stilos”, изострена пръчица за писане върху дъсчица, намазана с восък; почерк; типичното, характерното. В древна Гърция – Аристотел въвежда понятието с “Поетика” – 5 в. пр. н. е. Родоначалник на съвременната стилистика е Шарл Бали с трактата си по стилистика – 19 в.

стилизация – фр. “обобщаване” на изобразявани предмети; речев колорит чрез подражание на епоха и нрави; архаизми

стилистична фигура – различно от стилистично средство /стилните средства са езиковите средства, свързани с езиковия стил на писателя/; характерни художествена лексика и синтаксис, тропите, стилистичните фигури и други похвати на писателя, свързани с езика

стилове на речта: логически и образно-емоционален; колективен /сантиментален, романтичен, сатиричен, саркастичен, реалистичен, ро-ко-ко, народен/ и индивидуален /ясен и заплетен, сух, емоционален, стегнат, многословен и др./; функционални: разговорен, официално-делови, научен, публицистичен, художествен

стих – гр. “stichos”, ред, стих; единица мярка на мерената реч, обикновено на един ред

стихосложение – строеж на стихотворната реч, система от правила в нея, организацията; прозодия; маркерите на С. са: стих, рима, цезура. Видове: метрическо, силабическо, силабо-тоническо, метрическо /антично/. Най-често срещано е силабо-тоническото

стормхендж – англ. буреносно представяне, бурен имидж

стохастичен характер – вероятностен, допустим

стречинг – поза на мускулите, обтягане на мускулите

строфа – гр. “strophe”, обръщане; повтаряща се група свързани стихове: елегически дистих, терцет и терцина, катрен и рубаи, квинталиана, секстина, септилиана, октава и сицилиана, спенсерова строфа, одическа строфа и децима, повече от 10 – онегинска строфа и рондо, и др. Ако е с различни стъпки, строфата се нарича хетерометрична. Съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др./вж./

субективен – който е присъщ на дадено лице, личен; противоположно на обективен

субито – ит. “внезапно, рязко” в музиката

субкултура – лат. “под култура”; изопачена надсроечна култура в края на ХХ и началото на ХХІ век

сублимен, сублимиране /ю/ – възвишен, величествен; издигане, възвишаване

субординация – лат. “подреждане”, дисциплина, където се спазва строго йерархията; подчиненост

субстанция – същност; неизменната основа на всичко; материя; вещество

субстрат – подложка, постилка; основа на явленията; остатъци от изчезнал език

сугестивен, сюгжестивен – който внушава, внушителен; въздействащ; ясен, поучителен

сугестия, сюгжестия – внушение, хипноза

суперлатив – лат. най-висш, най-горен; превъзходна степен; преувеличение

сури - светлосиви

сурогат – поставен вместо друг; заместител, фалшифициран, подправен продукт

сутерен – подземен етаж

сухастичност – схоластика, дестриктивност, прекомерно затягане и строгост, закостенялост

сухоежбини – кавги, спорове, дразги, перчения

сфинкс – лежащ лъв, с човешка глава

схима – най-строго монашество

схоластика, схоластик – гр. “едностранчив учен”; откъснато от живота знание, основано на формални, безплодни разсъждения, умувания; книжност; практически ограничен, “сухар”

сърцевед – познавач на човешкото сърце, душеведец

съспенс – лат. “преустановен; от/за/качвам”; напрежение, безпокойство, очакване, смут /А. Хичкок/

сюжет – основна тема, предмет на художествено произведение; в изобр. изкуство е и статичен

сюрреализъм – нонсенс; изгражда образи от необременени от разума асоциации, с нарушени пространствени пропорции; привидно те са безсмислени, разчитат на неочакваното и чудесното

табун – стадо коне, елени или други копитни

тастатура – съвкупност от клавишите на инструмент, апарат

тат - крадец

тезис – теза; основно положение, основна мисъл

телекинеза – преместване на предмети със силата на мисълта; левитация

телестих – гр. “далече ред”; образуване на думи и изречения от крайните букви на всеки стих

темпоралност – лат. “слепи очи”; временност, преходност; бързина, скорост; мед. слепоочието

тенденциозност – стремя се; пристрастност, необективност

тендовагинит – възпаление на сухожилно влагалище; дясна ръка /онанизъм/

терцина – строфа от 3 стиха, формиращи ритмично и смислово единство. Употребява се в някои устойчиви жанрови форми /например сонет/. В терцини с кръстосано римуване е "Божествена комедия" от Данте Алигиери

тесногръдие – ограничени способности и воля за действие; посредственост

теург – гр. вълшебник, чародей, магьосник, чудотворец

тиара – перс. “корона”; тържествена папска корона на 3 етажа /Европа, Азия, Африка/ до Новия свят

титул – надпис, почетно звание; първа, заглавна страница; титла

тонически стих – акцентира еднаквия брой словни ударения

тоталитаризъм – общо; диктаторски, фашистки режим с терористични методи на управление

тракт – течение; пощенски път, маршрут, направление

трал – мрежа за риболов

трансцедентализъм – американско философско-литературно движение (1836-60). Оформя се под влияние на трансценденталния идеализъм на И. Кант, пречупен през възгледите на английските романтици Т. Карлайл, С. Колридж, У. Уърдзуърт. Главни представители - Р. Емерсон, Х. Д. Торо, М. Фулър и др. Виждат пътя към освобождаване на личността в духовното усъвършенстване, в близостта с природата. Обявяват се за реформи в църквата, държавата и обществото

трансцедентализъм – американско философско-литературно движение (1836-60). Оформя се под влияние на трансценденталния идеализъм на И. Кант, пречупен през възгледите на английските романтици Т. Карлайл, С. Колридж, У. Уърдзуърт. Главни представители - Р. Емерсон, Х. Д. Торо, М. Фулър и др. Виждат пътя към освобождаване на личността в духовното усъвършенстване, в близостта с природата. Обявяват се за реформи в църквата, държавата и обществото

трансцедентално – априорно, извън опита, непроникващо в трансцедентното

трансцедентно – лат. “излизащ извън нещо”; лежащото извън пределите на познанието, на опита; свръхопитно; нещата в себе си /Кант/

требник – свещенически сборник с молитви

тривиално – на кръстопът; некрасиво, неоригинално; обикновено, изтъркано, банално

триумф – победа, надмощие, тържествено посрещане

троп – гр. “начин, образ”; фигура на речта, дума или израз, употребени в преносно или образно значение. Видове: метафора, метонимия, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота,. персонификация, олицетворение, анимализация, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномазия

тупик – ситуация “цайтнот”

тъждественост – еднаквост, равенство

увертюра – музикално встъпление в опера; музикален прелюд; предисловие

универсален – всеобщ; разностранен, всеобемен, за всичко; световен, всесветски, всемирен

универсализъм – всеощ; всеобхватност, всеобщност, общовалидност

урбанист, урбанизъм – лат. “urbi”, град; изобразител на града, засилена гражданственост

усое – открито, неогрявано от слънце място /противоположно на присое/

утилитарност – полезен; свързан с всекидневната практическата полза на нещо

утомично, утомително – покъртително, разтърсващо

утопия – място, което не съществува; неосъществим проект за един идеален свят

фабула – лат. фр. “басня, приказка”; 1/ Събитийното ядро в сюжета на литературното произведение; 2/ Последователността на основните събития в текста, в естествения им ред; повествование, история

фаланга – затворен боен ред; войска; кости на пръстите; ред, редица

фалократи – нарушение власт; злоупотребяващи с властта, калпави

фамилиарничене – любезничене, флиртуване

фамозно – мълва; широко известно поради чудновати качества, прословуто, върховно, шик,

фантазия – англ. “въображение”, мечта, смела представа

фантасмагория – признак говоря; призрачна въображаемост, нелепа измислица

фертилност – плодородие, плодовитост, раждаемост

фетиш – магьосник; обожаван от племето предмет с чудодейна сила, сляпо преклонение, идол, кумир

феърплей – англ. “честна игра”, спортсменска и внимателна игра

фикция – измислица, лъжа; не съществува в действителност, нереалност

филигран – гр. “конец зърно”; бижутерийна жичка, воден знак, фина хартия; президентски печат

филигранен – гр. “конец зърно”; изработен от тънки метални жички; изпъстрен с фигури, орнаменти

филиграност – финес, нежност, изтънченост, болезнена чувствителност; фигурна пъстрота

филистер – с ограничен кръгозор, еснафско и лицемерно поведение; неприет студент

фиск, фискален – държавно съкровище, хазна; право на правителството да конфискува ничии имоти

флустрация – създаване на пречка в развитието; потискане на индивидуалността; психонатиск

фобии – лат. “страхове”; Освен често наблюдаваните човешки фобии има и по-екзотични, които се срещат значително по-рядко. Ето някои от тях: акнефобия /от появата на акне/, акрибофобия /от неразбиране на прочетен текст/, апейрофобия /от безкрайността/, арахнофобия /от паяци/, бромхидрофобия /от възможността околните да почувстват телесната миризма на пот/, винофобия /от употребата на вино/, гленофобия /от погледа на куклите/, ейхофобия /от произнасяне или изслушване на добри пожелания/, ерейтофобия /от изчервяване/, еротофобия /страх от секса/, логофобия /от нарушаване на способността за произнасяне на необходимите думи/, микрофобия /от миниатюрни предмети/, неофобия /от новите неща: смяна на работата и приятелите, промени в семейството и др./, рипофобия /от мръсотията/, теофобия /от божието наказание, от вмешателство свише в съдбата/, трискайдекафобия /от числото 13/, фобофобия /от възникване на фобии/, харпаксофобия /от разбойници/, хипенгиофобия /от отговорност/, клаустрофобия – страх от високото и затвореното

форшоц – англ. “за стрелям”; изсилване, пик, амбиция, щурм

фрагмент – фактическа част от цяло, която го представлява; откъс; определящ детайл

френ, френия – ум, свързано с ума; интелект

фриволен – англ. “свободен”; блудкав, глупав; леконравен, лекомислен, прекомерно свободен

фригиден – лат. “студ”; студен, безчувствен полово, лишен от нагон и животворност

функции на текста: експресивна /въздействаща/, съобщителна /информативна/, апелативна /убеждаваща/, императивна /заповедна, категорична, ултимативна/

функционално – деятелност; дейностно, върши работа; несамостоятелно, зависимо

фюджън – сливане на стилове, почти кич; претенциозен конгломерат

хайку – двустишна, кратка, източна поезия; дистих; бейт

хайлайф – англ. “висше общество”, аристократичен кръг; фр. “бомонд”

халюцинация – болезнено видение, което се дължи на нервно разстройство

хамелеон – безпринципен; с менящи се възгледи и мнение, в зависимост от условията

ханап – средновековна метална чаша за пиене

хегемон, хегемония – основна ръководна сила; ръководна роля, първенство, надмощие

хедонизъм – удоволствие; наслажденията са най-висша добродетел и цел /против. аскетизъм/

хеликон – планина в Гърция, седалище на Аполон и музите; благоприятно място за изкуство и наука

хепънинг – едновременно представяне на няколко изкуства на сцена

херменевтика – теория и умение да се тълкува стар текст

херметизъм – застъпване за максимално използване на символистичните и алегоричните знаци на поезията и за противопоставянето й на грубата действителност

хиатус, зев – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг. Пр.: глуха вечно за него е и слава

хипербат – вид инверсия, неоснователно разделяне на синтактично свързани думи; стилов прескок

хипербола – гр. “преувеличаване”; фигура на речта /троп/, в която чрез преувеличение се постигат героични или сатирични внушения в художествената литература

хипотетичност – основава се, свързан с хипотеза; предполагаемост, вероятност; догатване

холистичен – цял, цялостен, неделим; дискретни и неделими цялости

хорей /женска рима/ – гр. “choregos”, танц, хоро; вид стихов ритъм. В метр. стихосложение последователност от дълга и кратка сричка, в силаботон. – задължителна неудареност на четните срички. Бива: двустъпен /Преко поле, преко доле/, тристъпен /аз и ти – в колата/, четиристъпен /ето честния работник/, петостъпен /Разтвори се пак сърце замряло/, шестостъпен /Неотседнал още коня доралия/, седмостъпен /Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни/, осмостъпен /В утрото на светла ера, с факела на нова вера/. Често е облекчаван от пирихий – две кратки срички = две мори

хохот, кикот – силен, висок неприличен смях

хуманизъм – лат. “човеколюбие”; алтруизъм

цайтнот – нем. “време няма”; в шаха, когато на играча не достига времето за обмисляне следващ ход

цафара – овчарска свирка, пищялка

цезура – лат. “сечене”; 1/ Постоянна пауза вътре в стиха. Характерна главно за силабическото стихосложение 2/ В музиката разделя музикалното произведение на части

цензура – преценка, съдене; събиране на данъците в Рим; субективно оценяване, надзор и контрол

цербер – баснословен триглав звяр, пазач на адския вход; строг, бдителен пазач

цивилизация – граждански; култура; организация на обществото, характеризираща се с висока степен на съвпадане с избрания културен идеал; съзидателен процес, в който се оформят основните стойности за дадена култура, стимулиран от чувството за устойчивост и от творческата енергия

цукат – захаросан плод

цунг-цванг – позиция на “гълтане на фигури” и мат в шаха

чаир – ливада, пасище

чембер – кърпа, забрадка

чемерено, чемер – злокобно, ядовито /чемерна прокоба/; злина, проклятия, ядове; отрова; чемерика

чемерика – растение с отровни корени /отрова, токсин/

чивия – клечка, клин, гвоздей

чирен – дръжка на нож

чобанин – овчар

шабат – събота, празник за евреите

шамия – ар. тънка женска забрадка, обикновено черна

шарада – загадка

шарада – фр. “загадка”, при която се търси дума, на която са дадени отделни срички или по-къси самостоятелни думи; ребус със срички /Вазов/

щурвал – корабно, кормилно колело с ръчки

ъндърграунд – англ. “подземно”, метро; елитарно експериментално изкуство

ънплъкт – внезапно, експлузивно, импровизация

юзче – малко чашле за ракия

ямб /мъжка рима/ – вид стихов ритъм. В метрическото стихосложение последователност от кратка и дълга сричка, в силаботоническото – задължителна неудареност на нечетните срички. Бива: едностъпен /Вървят тълпи, не спи, кипи градът/, двустъпен /И лучец еж, водица пий – и пак поглеж/, тристъпен /Да бъде крепка, братя, десницата ви свята/ , четиристъпен /Бе тежък бойния ни път – родихме се в жестоко време/, петостъпен /Зад мен остава моя сутерен със стаичката влажна и студена/, шестостъпен /Млъкнете вие, бедни хвалители на века/ , седмостъпен /Нощта лежи в градините.Вей ведрина горняка/, осмостъпен /Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели/