Българско национално радио
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] За БНР
Българското национално радио (БНР) е национален автономен информационен и културен институт според Закон за радиото и телевизията, обнародван на 10 септември 1996 г. Българското Национално Радио се стреми да отговори на очакванията да бъде модерното обществено европейско радио. Въпреки появилата се конкуренция от много частни радиостанции, програмите на националното радио продължават да са лидери по слушаемост в цялата страна [1]. През 1998 г. започнаха предаванията на БНР и на живо по интернет. Сред приоритетите на настоящото ръководство на БНР е да се извърши необходимото технологично обновление, за да се подобри качеството на излъчваните програми [2].
[редактиране] Програми
[редактиране] Национални програми
[редактиране] Регионални програми
Радио Варна
Радио Пловдив
Радио Шумен
Радио Благоевград
[редактиране] Програми за българите в чужбина
Радио България - на 10 езика за целия свят
[редактиране] Програми за малцинствата
Радио България - предавания на турски език
[редактиране] История
Началото на радиоразпръскването в България е поставено през ноември 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 г. е видни интелектуалци, общественици и инженери - радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започват редовни предавания през юни 1930 г. През юни 1931 г. предаванията на „Родно радио” стават ежедневни и траят по около три часа. Радиостанцията започва редовно да се обявява ка „Радио София”. Освен забавна, танцова и народна музика, радиото излъчва и реклами, борсова информация, беседи и новини от бюлетина на БТА. През септември 1934 г. „Радиоклуб Варна” започва първите пробни ежедневни програми на 'Радио Варна'. На 9 декември 1934 г. се състои и официалното откриване на „Радио Варна”. Програмата се излъчва на вълна 235.1 м., като през времето, когато няма варненска програма се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия.
На 25.01.1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на „Радио София” е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 година са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт” за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел - за Радио София, край село Могила - за Радио Стара Загора, и край разклона за Шумен - за Радио Варна. На 21-ви май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
През 1938 г. започва строежа на нова страда на „Радио София” на булевард 'Драган Цанков' № 4, в тогавашната вилна зона на София. Основния строеж е завършен през 1941 г., след което, германската фирма Telefunken оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологиии. Новите студиа, открити през 1942 г. са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време” от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по „Радио София”. През зимата на 1943-1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио Варна също е евакуиран - в близкото село Игнатиево.
За няколко години по време на Втората световна война (от 1941 до 1944 г.)в българската национална радиосистема е включена и нова радиостанция в град Скопие като трета българска районна радиостанция.
Точно в шест часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по „Радио София” прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На втори август 1945 г. от Москва Георги Димитров изпраща писмо - указание до Карло Луканов. В него четем: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …” Директора на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, директора на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като „врагове на народа” и изпратени в трудов лагер.
С помощта на съветски резервни части, през 1946/1947 започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 м / 760 KHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София.
На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …” Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва. На 2 юли 1955 година край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” - така се слага началото на „Радио Пловдив”.
На 18 януари 1960 г. със заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов са дадени указания цялата дейност на радиото и телевизията да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП. Това поставя началото на Българското радио в съвременния му вид, включващо обща система на национални, регионални програми и предавания за чужбина.
През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационият „от 6 до 8”. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт - радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”. През 1969 г. на УКВ 71.45 MHz за района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио.
От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското Радио носи името „Хоризонт”. Новата програма е информационна и музикална. II-ра програма е наречена „Христо Ботев”, а III-та програма - „Орфей”. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей” за първи път в България се излъчва стереофонично. През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското Радио - „Знание”.
През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио. На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен Хоризонт” с водещи тогава Константин Тилев и Петър Пунчев, днес управители на Радио FM+. Още от първото предаване работят отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат свободно и спокойно да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година.
През декември 1992 г., заради финансови съкращения, са закрити програмите „Орфей” и „Знание”, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев”. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София”, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 69.26 MHz и 774 KHz в София.
На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бързицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.
