Бионика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бионика (думата е кратката форма на биомеханика, което произлиза от гръцката дума "биос" - означаваща живот и думата механика) oзначава прилагането на методи и системи открити в природата в изучаването и проектирането на инженерни системи и модерни технологии. Търсеният ефект е пренасянето на технологии, тъй като под натиска на еволюцията естествените системи обикновено се оптимизират и стават високоефективни. Класически пример за това е разработването на боя незадържаща вода и мърсотия, вдъхновено от наблюденията върху цветето лотус, което на практика не задържа нищо (ефект на лотуса). Примерите за бионични резултати в инженерството включват корпуси на кораби, имитиращи кожната мембрана на делфините, както и сонар, радар и медицински ултразвуков уред, имитиращи ехолокацията на прилепите. В областта на компютърната наука, бионичният подход е довел до създаването на кибернетиката, изкуствените неврони, изкуствените невронни мрежи и разпределената интелигентност. Еволюционните алгоритми също са вдъхновени от биониката, но те доразвиват идеята, като симулират еволюцията с компютър и произвеждат оптимални решения, които никога не са съществували в природата.

Джулиън Винсънт, професор по бионика в Батския университет във Великобритания, е изчислил че "по настоящем механизмите използвани в билогията и технологията съвпадат само в 10% от случаите".