Безполово размножаване
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Безполовото размножаване е твърде просто в сравнение половото: за него е нужен само един организъм. Партньор не е необходим. Поради това при повечето безполови видове всеки зрял индивид може да се възпроизвежда, а това позволява популацията да нараства далеч по-бързо, отколкото при иначе сравнимите полови видове, за чието възпроизводство са нужни два индивида. Много организми се възползват напълно от безполовото размножаване.
[редактиране] Видове безполово размножаване
- Делене - При всяко делене едноклетъчния организъм (Пр.амеба) създава две еднакви свои копия.
- Чрез спори - Много видове от едноклетъчните, както и от многоклетъчните организми произвеждат безполово размножаващи се клетки, наречени спори, които се носят из въздуха или във водата и могат да дават организми, генетично еднакви с родителския.
- Пъпкуване- При него част от родителския организъм пуска по-малки израстъци, които се отделят и стават самостоятелни индивиди. Много растения се размножават вегетативно, като от листата, корените или други техни части израстват нови растения. При партеногенезата едно яйце може да се развие във възрастен организъм, без да е било оплодено от спермна клетка.
- Фрагментация- При нея част от един организъм се отделя от цялото и от нея се възстановява нов индивид. Такава фрагментация понякога се наблюдава, когато даден организъм е в опасност; в такива случаи късове от наранения организъм регенерират до цели нови организми. Морската звезда например притежава такава способност. Червеите и планарията също могат да се делят на фрагменти и после да регенерират липсващата част от тялото си.
- Клониране - При него се образуват копия, които са генетично еднакви, макар да не си приличат по външно. То се наблюдава при множеството растителни видове – например когато едно растение се развило от семе, а после от корените му израстват множество други.
Както безполовото, така и половото размножаване имат много предимства, но и недостатъци. Някои полово размножаващи се организми са успели чрез естествен подбор да оцелеят и да продължат да процъфтяват, защото са се възползвали от генетичното разнообразие, което този начин на възпроизводство осигурява. Така например, ако околната среда се промени така, че една разновидност не е в състояние да оцелее, целият вид ще изчезне, ако е резултат на клониране. Когато обаче видът се състои от генетично променливи индивиди във всяка популация, различните популации могат да се пригодят към променящата се или променлива среда. Въпреки че половото размножаване е „скъпо“ и в известна степен „неефективно“, защото изисква два пъти повече индивиди, за да даде една група поколение, генетичното разнообразие, което се поддържа при полово размножаване, изглежда, носи дълготрайни „облаги“.
