Безплодие при човека
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] Стерилитет
Възрастта, начина на живот или медицински проблеми могат да причинят стерилитет, който често се дефинира като невъзможността от зачеване /оплождане на яйцеклетка от сперматозоид/ след 1 година неуспешни опити при редовни полови контакти без предпазни средства. След тези 12 месеца безуспешни опити, двойката трябва да потърси специализирана лекарска помощ, за да започне адекватно лечение. Лечението на безплодието е комплексно, и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други.
[редактиране] Причини
Проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи по равно. Задължително е изследвнията да започнат едновременно и при мъжа и при жената. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа /спермограма/ и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.
Основната цел на спермограмата е да се провери дали мъжа прозивежда достатъчно здрави, нормални сперматозоиди, които са в състояние да оплодят яйцеклетката мъжът; има ли в отделената проба сперматозоиди и дали са в достатъчна концентрация и количество; живи ли са сперматозодите и движат ли се нормално; нормална ли е структурата на сперматозоидите и има ли промени в семенната течност. Пробите се вземат след 3-5 дни сексуално въздържание в стерилен пластмасов или стъклен съд. При съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне три проби.
Без овулация през месечния цикъл не може да се осъществи зачеването. Липсата на овулация води до стерилитет. Лечението се провежда от специалист по женския стерилитет, съвместно с ендокринолози, акушер-гинеколози и други специалисти след извършване на необходимите изследвания и изясняване на конкретните причини за стерилитет.
Важно е и матоните тръби да бъдат проходими. Задължително трябва да се направи изследване за проходимостта на фалопиевите тръби чрез хистеросаплипгография ("цветна снимка") или хидротубация под ултразвуков контрол. Срастванията и запушванията, както и прекарани в миналото половопредавани болести, водят до стерилитет.
Причини за стерилитет при мъжа и жената може да бъдат и нарушени количества на мъжките и женските полови хормони. При съмнение за стерилитет трябва да се провери количеството им в организма в точно определени моменти. Някои от половите хормони са динамични по време на месечният цикъл и за това се изследват в строго определени дни. При жената обикновено се изследват нивата на лутеинизиращия хормон, фоликулостимулиращия хормон, естрадиола, тестостерона, пролактина на 3-тия ден от началото на месечния цикъл. Изследват се и тироидните хормони (хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза).
Съществуват и т.нар. имунологични причини за стерилитет, които са свързани с произвеждането на антитела, които пречат на оплождането на яйцеклетката, имплантирането на ембриона в матката или по-нататъшното му развитие.