Башкири
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Башкирите са тюркски народ, живеещ в руската република Башкортостан, както и в съседните Татарстан, Челябинска, Оренбургска, Курганска, Пермска, Свердловска, Самарска и Саратовска области. Башкирите обитават подножието и предпланините на Южен Урал и съседните равнини. Те говорят башкирски език, близко свързан с татарския, но според някои учени имат фински произход.
Башкирите, заедно с съвременните татари, чуваши, жители на автономна република Мари Ел и Мордова, са преки наследници на Волжко Камските българи. В историческите им анали пряко може да се проследи родословното им дърво от преди хан Кубрат, както и разделението след смъртта му. Последващият текст не е плод на изследване на редактора, а превод от английски и руски език на един от Башкирските историци, наречен Гази - Баба (Б.а. Между другото, и понастоящем, в гр. Добрич/бивш Толбухин, едно от местата пряко свързани с първата Европейска Българска Държава, се намира местност, наречена Гази - Баба. Много хора считат, че името произлиза от турски език, но местността се нарича така от древни времена и в турският език няма аналог на това наименование). ...360 сл.хр. - 378 сл.хр. "...Началото на нашето начало е в племената на Имен и Синд. Габдула ибн Михаил Башту е написал, че хората от племето на Имен живеели в изолирани фамилии от двете страни на река Амул, която е била обитавана от змии. Хората са се занимавали със лов, риболов и събиране на плодове. Поради страха от змии, хората не са смеели да прекосят реката и ловят риба в реката. И само един от тях, Боян/Баян, имал ферибот и не се инетресувал от змиите. И тъй като той бил единствената връзка между фамилиите от двете страни на реката, поради смелостта му, хората го избрали за лидер..." "...Когато Боян остарял, синовете му го оставили на съдбата..." След смъртта му, младият му син Иджик се преселва в Хонските планини, където става владетел благодарение на Имените, които били великолепни стрелци. Тук Кутайците, които не се къпели и жените им се съвокуплявали свободно помежду си, му стават подчинени. Тъй като Имените не харесвали това, Иджик и Имените взели жени от Кутайците и започнали да се придвижват от едно Тюркско племе към друго. Тъй като Имените се придвижвали пеш, Иджин им заповядал да се научат да яздят; при своите посещения Иджик издавал заповеди, съдел, инструктирал и събирал дан. Този процес се наричал "джинс". Поради живота си сред Кутайците, Имените трябвало да научат Тюркски езици. Когато момичетата пораснали, възпитани по Именския начин, Имените ги вземали за жени и ги наричали Хони заедно със своите наследници. Кутайците не ги обичали, а Иджик събрал всички Кутайски майстори на оръжие и забранил на Кутайците да носят оръжие... Така те атакували Хините вместо Хоните. По време на наследника на Иджик Тиган, наречен още Хин Батир, притиснат Хински Хан наредил на Кутайците да избият всички Хони и да останат под негова власт...През нощта Кутайците атакували лагера на Хините и ги избили. Жената на Хин Батир успяла да хвърли сина си в голям казан в река Дуло, а враговете и отсекли ръцете и краката. Легендата разказва, че сърна спряла казана с рогата си и Хан Мар от Мазгутите отгледал детето и го кръстил Газан. Газан се оженил за дъщерята на Хана и започнал да нарича рода си Дуло или Мардуан Дуло. Междувреммено, Хоните в другия род избрали друг Хан, харечен Хазар. Научавайки за това, Газан заедно с Мазгутите, които се наричали още Баджанаци, нападнал Хазарския Хаганат и го разгромил. Хазар избягал при Кутайците и станал техен лидер...
