Бачо Киро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За пещерата със същото име вижте Бачо Киро (пещера)

Бачо Киро български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист

Роден:	7 юли 1835 Бяла черква, България
Починал:	28 май 1876 Велико Търново, България

Киро Петров Занев, по-известен само като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Участва в българското националнореволюционното движение.

Роден е на 7 юли 1835 г. в Горни Турчета, днес Бяла черква, в семейството на говедаря Петър Занев. Има двама братя — поп Гавраил Трифонов и Христо Иринчев.

След като учи в селското килийно училище, Бачо Киро постъпва в Батошевския манастир. След 1852 г. учителства като селски даскал в Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в Бяла Черква, където преподава до смъртта си през 1876 г., с изключение на 1871 г. Основава читалища.

През февруари 1872 г. става председател на революционния комитет в Бяла Черква.

Когато през 1876 г. избухва Априлското въстание, Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон, Петър Пармаков и Христо Караминков, които действат в западната част на Първи търновски революционен окръг. Участва в сраженията при Дряновския манастир, но след десетдневна обсада четата, в която участва, е разбита.

Бачо Киро е изправен пред съд във Велико Търново, където е обесен на 28 май 1876 г.

Автор е на драмата Сиромах Танчо, както и на пътеписни бележки.