Бараково
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново, Област Кюстендил.
| Бараково | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Кюстендил |
| Община: | Кочериново |
| Население: | 379 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 382 м |
| Пощ. код: | 2634 |
| Тел. код: | 07053 |
| Геогр. положение: | 42°4' сев. ш. 23°4 изт. д. |
| МПС код: | КН |
| Кмет или наместник | |
| Жулиета Лазова | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Бараково се намира в планински район. Разположено е на 10 км от Благоевград. Намира се между Рила и Пирин.
[редактиране] История
Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3-4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4-5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково - махалата над р. Струма, било първия чифлик, и вероятно днешната местност Шарков чифлик води началото си от тогава. Село Бараково е под турско робство до 1912 г. Рилската река служела за граница между Свободна България и (изконно българската) Пиринска Македония, останала все още под османска власт. През 1920 г. селото наброява около 80-85 къщи. С появата на Балабановата фабрика (намираща се между с. Бараково и гр. Кочериново) жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет и революционер за народни правдини - родолюбецът от Банско Никола Йонков Вапцаров. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македонска революционна организация в периода на турското иго.
[редактиране] Религии
Жителите на селото са източно православни християни.
[редактиране] Храм "Успение на Пресвета Богородица"
Православният храм в с. Бараково има интересна история.
След освобождението на селото, съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името на Божията майка - "Успение на Пресвета Богородица". В духовно-административно отношение селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия. В миналото е било завеждано от горноджумайски свещеници, като последният е бил свещеник Аврам Младенов.
На 20 октомври 1920 г. храмът е осветен от неврокопския митрополит Макарий. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски. По това време енорията включвала около 80-85 къщи.
След основаването на фактически свободна енория със свой храм, пръв духовник става свещ. Александър Миленков. През комунистическия режим отношението на населението към Църквата е определено негативно.
[редактиране] Обществени институции
В селото се намират ОУ "Отец Паисий", Обединено детско заведение и читалище.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
