Андре-Мари Ампер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Френски физик и математик, пръв изследва взаимодействията между елекрически ток и магнитно поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 г. предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали. Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математика, химия, философия, ботаника. Амперова хипотеза (1820) – тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени безпорядъчно, магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. В негова чест единицата за сила на тока е наречена Ампер – единица за сила на електрическия ток в международната система измерителни единици. Първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес (1881) като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 г. Тя е задължителна за всички държави, подписали конвенцията за метъра. Със закона за мерките и измерителните уреди от 9 дек. 1948 г. е узаконена и в България
