Алън Силитоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алън Силитоу (Alan Sillitoe р.4 март, 1928 в Нотингам) е английски писател.Силитоу изживява детството си в работничеко семейство.Още 14 годишен напуска училище и започва да работи като шлосер и стругар.Работи главно във велосипеден завод.По късно отива в армията.Зачислен е към авиационните части на колониалните войски и изпратен в Малая.По време на службата се разболява от туберколоза.През двете години ,които прекарва в болницата много чете и пише стихове.След като получава пенсия по инвалидност заминава за Франция,а по късно се заселва в Майорка.

Повечето от произведенията на автора имат автобиографичен характер.Той пише главно за себе си,за връстниците си,за своето вълчо съвремие.Творбите на Силитоу звучат гневно и непремиримо.

Редица белези на творчеството на писателя карат критиците да го причисляват към известното литературно течение "сърдитите млади хора".

[редактиране] Известни произведения

• Събота вечер и неделя сутрин. 1958
• Самотният бегач на дълго разстояние. 1959
• Плъховете. 1960
• Ключ за вратата. 1961
• Смърта на Уилям Постерс. 1965
• Пламъкът на живота. 1974
• Разказвачът на истории. 1979
• Заминаване. поеми 1974-1982, 1984
• Отворената врата. 1989

Старт в живота Подпаленото дърво