Албер II (Белгия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Албер.

Албер II крал на белгийците

Роден:	6 юни 1934 Брюксел, Белгия

Албер II (пълно име: Албер Феликс Юмбер Теодор Христиан Йожен Мари; Albert Félix Humbert Théodore Christian Eugène Marie) е шестият крал на белгийците. Той е втори син на крал Леополд III и брат на крал Бодуен I, когото наследява след смъртта му през юли 1993. Албер II полага клетва като крал на белгийците на 9 август 1993.

[редактиране] Биография

Албер е роден през 1934 и с раждането си получава новосъздадената титла Принц на Лиеж. Детството му е белязано от смъртта при злополука на майка му, Астрид Шведска, и от Втората световна война. На 6 юни 1944, десетия му рожден ден, започва десантът в Нормандия. Белгийското кралско семейство е отведено в Германия, по-късно в Австрия, където е освободено на 7 юни 1945 от американските войски. Започналата политическа и династична криза ги принуждава да останат в Швейцария до юли 1950. На 17 юли 1951 по-големият брат на Албер, принц Бодуен, става крал на белгийците след абдикацията на техния баща Леополд III.

От 1959 Албер е женен за Паола Руфо ди Калабрия. Те имат три деца: Филип (р. 1960), Астрид (р. 1962) и Лоран (р. 1963). Албер има е една незаконна дъщеря, Делфин Боел.

Като брат на крал Бодуен, принц Албер заема различни обществени длъжности. През 1958 става председател на Червения кръст на Белгия, а през 1962 - почетен председател на Белгийската служба за външна търговия. В това качество той участва в многобройни икономически делегациии по целия свят.

След смъртта на крал Бодуен, на 9 август 1993 Албер полага клетва и става шестият крал на белгийците. За разлика от своите предшественици, той е начело на една федерална държава, чиято нова конституция подписва на 17 февруари 1994.