Феминизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Феминизмът включва политически движения и социални теории, които акцентират върху женската гледна точка за света и положението на жените в обществото. Повечето феминисти са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. В общи линии феминизмът се основава на вярата, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права.

Политическите кампании на феминистите обикновено се фокусират около такива въпроси като правото на безопасен и легален аборт, достъп до средства за контрацепция, домашното насилие, еднаквото заплащане, дискриминацията по полов признак, сексуалния тормоз и други.

политическо равенство - суфражизъм
икономическо равенство
равно зачитане на възможностите в интелектуален план - литературен феминизъм, изследвания за женска литература
културно, сексуално равенство и др.

[редактиране] Различни феминизми

Амазонен феминизъм

Концентрира се върху имиджа на жената герой от Гръцката митология, така както е изразена в изкуството и литературата, като физика и сексуални ценности и практики. Тоест бори се за физическо равенство и опозицира на половите ролеви стереотипи и дискриминация на жената на базата на предположения, че жените трябва да са, да изглеждат или да се държат като пасивни, слаби, физически безпомощни. Той отрича идеята, че дадени характеристики или интереси са присъщо мъжки (или женски).

Амазонския феминизъм твърди, че жените са физически равнопоставени като възможности на мъжете, и за това никаква работа, не може да бъде затворена, не зависимо дали е в строителството или армията, за жените.

Културен феминизъм

Теория, че има фундаментални разлики в личността на мъжете и жените, и това, че отличаващите жените черти трябва да бъдат изучавани и изследвани, и са повод за радост и гордост. Така че тази теория всъщност приема физическото различие между мъже и жени. Културният феминизъм желае да превъзмогне сексизма, чрез признаване специфичността, неповторимостта и изключителността на женското. Например, този феминизъм би казал:

Жените са по-нежни, чуствителни и състрадателни, и ако те управляват света, не би имало войни.

Екофеминизъм

Екофеминизмът е теория, която приема, че патриархалният ред и философия от вреда за жените, децата и въобще за другите живи същества. Паралел е правен между общественото третиране на околната среда, животните, или природните ресурси и третирането на жените.

Той твърди, че патриархата е относително нов, а че матриархата е бил първичен. В матриархалното общество жените естествено били центъра на обществото, а се почитали жени богове. Това е познато като феминистки рай.

Индивидуалистки или либертарен феминизъм (не бъркай с либерален)

Индивидуалисткият феминизъм е базиран на индивидуализма и максималната свободна воля - тоест минимум управление или дори анархокапитализъм.

Основен фокуд да индивидуалната автономия, права, свобода, независимост, своеобразност. Тук фигурата на мъжа е заобиколена, фокусът е върху границите, които делят мъжа и жената заради тяхният пол.

Материален феминизъм

Движение през късните години на 19 век за освобождаването на жената, чрез подобряване на нейното материално състояние.

Това движение се организира около идеята за освобождаване на жената от нейното бреме по отношение на къщната работа, като готвене, чистене и други традиционно домакински занимания.

Голямата домакинска революция (Шарлот Гилман) е заглавие, което илюстрира добре това движение.

Умерен феминизъм

Клон на феминизма, който е леко вял. Млади жени, а също и жени не изпитали на гърба си насилие или дискриминация смятат, че активния феминизъм не е удачен вече като отговор на настоящата ситуация и трябва да се обърне внимание по-скоро на интересните женски теми като женска литература и т.н. Те смятат, че феминизмът в неговата традиционна форма е едновременно неприложим и безинтересен. Те дори могат да смятат феминизмът за срамен. Поддържниците му, макар да изразяват феминистки идеи могат дори да отричат да бъдат феминистки.

Радикален феминизъм

Радикалният феминизъм едва ли има нужда да бъде дефиниран.

Все пак основна тема на радикалният феминизъм са подтисничеството над жената (Вторият пол, Симон дьо Бовоар), желанието за социална промяна, отричането на ролевите стереотипи, налагани от патриархално-институционализираното мислене като тези за цветовете носени от момичета и момчета, като базирани на някакви презумпции от биологическо естество.

Радикалният феминизъм е против биологичнато детерминиране на половете, също така социалното и културно детерминиране. Цели се към даване свобода и възможност за разнообразие на социалните роли на мъжа и жената.

Сепаратисти

Това са феминисти, които целят пълно сепариране от мъжете. Често несправедливо набеждавани за лесбийки. Поддържа се идеята за разделение от мъжете, понякога частично, понякога пълно. Така че жени организиращи събития само за жени се смятат за сепаратистки.

Идеята е че разделянето на жените от мъжете дава свобода на жените да се видят в друг контекст, необременени от мъжкото присъствие-много феминистки, дори и когато не са в собствен смисъл сепаратистки все пак вярват, че това е дори първата стъпка за всяко личностно израстване, което не означава че прегръщат идеята за тотално и пълно разделение.

По отношение на самите лесбийки, макар те да нямат сексуално взаимодействие с мъже, не е вярно че те винеги и автоматично отказват всякакво въобще взаимодействие с мъже. Някои лесбийки дори признават, че далеч предпочитат мъжете пред женскта компания, като приятели.

Джендър феминизъм

Има една такава история, че джендър феминизмът бил изключен на Запад през 70-те от феминистките движения-митът разказва, че феминистките изгонили лесбийките-феминистки, които се занимават с джендър въпростите от феминизма, защото последните изглежда били престанали да се вълнуват от чисто женските въпроси, болки и вълнения.

Джендър теориите сега се възприемат като относително самостоятелно крило на феминизма. Макар митът да разказва, феминиските спокойно се занимават и с джендър изследвания. А лесбийките с феминизъм.