Уго Чавес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 53-и президент на Венецуела | |
| Вицепрезидент: | José Rangel | |
| Срок на мандата: |
2 февруари, 1999 – настоящ | |
| Предшестван от: | Diosdado Cabello | |
| Сменен от: | настоящ | |
| Дата на раждане: |
28 юли 1954 | |
| Място на раждане: |
Сабанета, Венецуела | |
| Първа дама: | ||
| Политическа партия: |
||
Уго Чавес (на испански: Hugo Chávez) е венецуелски политик и президент на Венецуела от 1999 г. Той е роден на 28 юли 1954 г. в Сабанета.
[редактиране] Биография
Чавес е син на Хуго де лос Райес Чавес (бивш регионален директор на образованието и бивш член на консервативната Социално Християнска Партия, който с момента е управител на щата Баринас), И Елена Фриас де Чавес. Самият Уго Чавес има четири деца: Роза Вирджиния, Мария Габриела, Уго Рафаел, и Росинес. Женен е два пъти и в момента е разведен с втората си жена, Марисабел Родригес де Чавес.
Той е завършил Венецуелската Академия по Военна Наука на 5 юли, 1975, след защита на магистърска степен по военна наука и техника. Той продължава своето образование в магистърската програма по политическа наука в университета "Симон Боливар", който не успява да завърши.
Бивш парашутист, Чавес изпъква след като оглавява неуспешно войнишко въстание на 4 февруари, 1992 срещу президента Карлос Андре Перес, в което стотици са убити. Pérez е въвел непопулярните мерки на МВФ което е довело до протести през 1989, който е бил брутално потушен, оставяйки след себе си хиляди убити. След като прекарва две години в затвора, Чавес е амнистиран от бившия президент Рафаел Калдера, и започва да се изявява като политик, като създава нова политическа партия наречена Движението на петата република.
[редактиране] Политически възгледи
Самият Чавес се характеризира като марксист, но делата на правителството му са далеч от тези на режимите под опеката на СССР вдъхновени от марксизма.
Вътрешната политика на Чавес се характеризира с незачитане на превъзнасяното от неолибералите право на неприкосновена частна собственост, като често срещано явление е национализацията на предприятия и природни ресурси, които не се експлоатират или са изоставени от бившите им собственици. Има закони затрудняващи неексплоатирането на ресурсите, в следствие на които, например, стотици хиляди акри земя бяха подарени на местните общоности от крупни капиталисти. Демокрация на участието стои в основата на политикономическата визия на правителството на Чавес за развитието на Венецуела. По различни начини субобщностите биват стимулирани да вземат участие в управлението на държавата и на икономическите субекти, в които учавстват.
Външната политика е насочена основно срещу империализма и в посока на увеличаване на сътрудничеството с останалите развиващи се страни, за сметка на работата с транснационалните корпорации от САЩ и Западна Европа. Твърде близи са отношенията с Боливия на Ево Моралес и Куба.
[редактиране] Начални години на управление 1998–2001
Чавес печели президентските избори на 6 декември, 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2%), с платформа насочена срещу корупцията и бедността, и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.
С избирането на Чавес започват стремителни социални и икономически поправки във Венецуела. Традиционно, белокожите групи са държали икономическата и политическата власт над този богат на нефт регион. Всичките пет телевизионни мрежи и повечето главни вестници са срещу него, но за едно малцинство от медиите се счита, че го поддържат. Чавес обвинява опозиционната медия, че се подчинавя на интереси, които са срещу него, докато медиите го винят, че заплашва журналистите с изказванията си и праща банди да прилагат физическо насилие срещу тях. Венецуелското бизнес общество представено от Венецуелската федерция на търговски камари (Fedecámaras), застава срещу Чавес и неговата политика и най-голямата работническа федерация се присъединява към тях.
Чавес стартира бързи поземлени и образователни реформи като път за промяна на границите между елита на страната и масите, от които 80% от населението живее в бедност. Скоро след поемането на управлението например, президентът обърна част от своя президентски дворец в гимназия за бездомни деца, ход, за който неговите критици казват, че е съгласие с неговия дневен ред. Той също широки програми за имунизациране и хранително обезпечаване на децата, каквито на практика не са съществували при предишните президенти. Тези програми биват критикувани като неефикасни и непълни от опозиционни фигури, но са широко приветствани и ободрявани сред неговите поддръжници, потърпевшите от програмите. Големите бизнеси, които са плащали данъци до тогава, сега е принуден да го прави. По време на този процес страната става дълбоко поляризирана в политическо отношение, тъй като Чавес, описващ сам себе си като "Робин Худ", се опитва да създаде идеалният икономически баланс, като преразглежда имотното състояние и по-конкретно като взема от богатите и разпределя между бедните.
Скоро след като идва на власт на 2 февруари, 1999, Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми; първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно Събрание, различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.
През Август 1999 събранието установява "извънредна комисия по съдилищата" с правото да премахва съдии без да се консултира с други части от правителството. В същия месец събранието обявява "извънредно положение в съдилищата". Създадена е седемчленна комисия за да изпълнява конгресни функции, включително и законодателни. Конституционното събрание разпуска Конгреса. В обръщение по националното радио, цитирано в "Ню-Йорк Таймс", Чавес предупреди венецуелците да не се подвеждат по призивите на опозиционните говорители, отбелязвайки, че "ако трябва ще се намесим във всеки полицейски участък във всяка община, защото няма да позволим метежи и хаос. Вече има ред във Венецуела."
Новата констутиция преименува страната на "Боливарска Репубилка Венецуела", по името на южноамериканския борец за независимост Симон Боливар. Увеличи президентския мандат на шест години, докато за сметка на това промени процедурата за преизбиране и ограничи президенстките мандати до два. Тя е одобрена на народен референдум през Декември 1999. Изборите за нов еднокамерен законодателен орган бяха през Юли 2000. По време на тези избори Чавес подлежи на преизбиране. Неговите поддръжници печелят около 60% от местата в новия еднокамерен парламент и самия Чавес е преизбран.
През Декември 2000 има други избори - за местна власт. Заедно с тях Чавес провежда референдум за разпускане на венецуелските работнически организации. Той се опитва да обедини всички венецуелски работнически синдикати в създадените от държавата Боливарски Работнически Отряди.
През Ноември 2001, Чавес изнесе 49 закона. Един от най-спорните е Ley de Tierras ("Поземленият Закон"), който създаде План Замора за да осъществи поземлена реформа във венецуелското земеделие: облагане на неизползвани площи, отчуждаване на неизползвани частни земи (с компенсация) и даване на наследствени, но непродаваеми права на малки фермери и фермерски колективи. Някои от най-богатите хора във Венецуела притежават огронми ранчота или имения, които са обикновено неизползвани. докато фермерите и бедните трябва да използват малко собственост зад а преживяват. Fedecámaras силно се противопостави на 49-те закона и призова за генерален бизнес удар на 10 Декември, 2001.
[редактиране] 2002: Опит за преврат срещу Чавес
Чавес е предаден и арестуван на 12 април, 2002, след като командира на армията Lucas Rincon Romero обявява на нацията, че Чавес се е оттеглил, президентът на Fedecámaras Pedro Carmona е издигнат от военните (по-конкретно "Junta Militar") като временен президент. Това събитие създава широко-разрастаща се поддръжка за Чавес, която е потъпкана от столичната полиция. Призив от Пленарната зала на венецуелския Върховен трибунал на правосъдието оправдава генералите отговорни за обявения преврат, като постановява, че събитието не е преврат, а "вакуум във властта", който е генериран от обявяването на оттеглянето на Чавес. Според вестта за ареста, Чавес е задържан във Форт Тюна. Неконституционните действия на Pedro Carmona, разкритието за заблудата на военните и натискът на цивилното население карат същите тези военни да го премахнат и да върне властта на Чавес.
Чавес вярва, че администрацията на Буш ЦРУ са организирали преврата. През Септември 2003 той отказва да пътува до Съединените Щати под предлог, че е получил разузнавателна информация, че американското правителство подготвя опит за убийство срещу него. На 23 Ноември, 2004, по време на посещението си в Испания, той обявинява бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, че е поддържал преврата заедно със САЩ. Настоящия министър на отбраната на Испания, Мигел Ахел Моратиньос, потвърди това в бюлетин през ноември 2004. Членовете на отхвърлената партия на АснарНародна Партия отхвърлят тези обвинения и искат от премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да оттегли тези обвинения.
Документи на ЦРУ оповестени през ноември 2004 показват, че администрацията на Буш е знаела, че предстои преврат във Венецуела, противно на диотогавашните твърдения на щатските власти [1]. Обаче, няма доказателство за директна поддръжка на преврата от страна на ЦРУ.
На 18 Ноември, 2004, водещия държавен прокурор на Венецуела Danilo Anderson бе убит, тъкмо преди да започне плануваното разследване срещу 400 души учавствали в организирането на преврата [2].
[редактиране] 2002: Стачката
За два месеца 2 декември, 2002, правителството на Чавес е изправено пред стачка от страна на крупния бизнес, воден от нефтената индустрия. Като следствие Венецуела спря да изнася дневният размер ор 2 800 000 варела нефт и производни и започна да търси начини за внос за вътрешна употреба. Чавес се бори със стачката като уволнява около 18 000 работещи в сферата на нефтодобива и възстановява продукцията в рамките на международните договорености.
[редактиране] 2004: Международни отношения
В отговоро на преврата срещу президента на Хаити President Жан-бертранд Аристид през февруари 2004, извършен с помощта на САЩ, Чавес нарече американския президент Джордж Буш pendejo ("льохман") и заплаши да спре всички доставки на нефт за Съединените Щати ако предприемат още действия срещу страната. [3]
Чавес дразни светочния полицай САЩ със своята нефтена политика и публичното си приятелство с Куба. Чавес е близък приятел на Фидел Кастро; Венецуела доставя 53 000 вареланефт на ден в замяна на услугите на стотици лекари, учители и други професионалисти; това доведе до съживяване на кубинската икономика и подобряване на здравеопазването и образованието във Венецуела. (BBC)
Той също е първия демократично избран президент, който посети Саддам Хюсеин от 1991, през 11 Август, 2000. Той силно се възпротиви на инвазията срещу Ирак.
[редактиране] 2004: Движение за отстраняване на Чавес с референдум
През Август 2003, опозиционните лидери започват процес на отзоваване на Чавес, процедура позволена във Венецуела с конституцията на Чавес от 1999. Поради нередности в процедурата по събиране на подписи опозицията събира втори път 3 милиона подписа за да свика референдум.
Вота по отзоваване е на 15 Август, 2004. Рекорден брой гласоподаватели се явяват и изборният ден се увеличава до повече от 8 часа. 59,25% от гласоподавателите са срещу отзоваването и за оставане на Чавес на власт.
Наблюдателите на изборите Джими Картър от центърът "Картър" и секретарят на Организацията на Американските Държави генерал Цезар Гавирия признават резултатите от изборния референдум. Правейки забележки на опозиционните фигури, които предявяват искания за "огромни измами" в гласуването, Картър призова всички венецуелци да приемат гласуването. "Сега е отговорност на всички венецуелци да приемат резултатите и да работят заедно за бъдещето" казва Картър.
Обаче, месец по-късно, Картър обявява, че по време на референдума е имало различни нередности и резултатите не са напълно доверителни. Появяват се също спекулации с венецуелските закони, в опит за обявяване на резултатите за невалидни. Все пак победата на Чавес на този референдум се счита от международната общественост за признание от страна на собствения му народ.
[редактиране] 2004: Опозицията отвръща на удара?
През Май 2004 венецуелската армия залавя 126 колумбийци, близо до именията на лидери на опозицията, част от които са заподозрени за членове на паравоенни формирувания, учавстващи с подготовката на нов преврат, тъй като носят униформи на венецуелската армия и едно оръжие. Част от тях са селяни, жени и деца наети да работят във венецуелските имения и предадени по-късно. Тези, за които се доказва, че не са замесени в опит за преврат биват бързо освободени от властите и върнати в Колумбия. Между аргументите на опозицията стои твърдението, че подобна малка група не може да направи нищо на добре защиетния президентски дворец. От своя страна правителството предполага наличието на други подобни групи достигащи общ брой от около 3000 души. През Юни 2004 организацията Командос F4 обявява, че подготвена да нападне кубинското правителство. По-късно бившия капитан от венецуелската армия Едуардо Гарсия твърди, че е получил помощ от организацията Командос F4 за да организира насилие срещу правителството на Чавес. Според телевизионния журналист Ранди Алонсо, правителството на САЩ е похарчило 36 милиона долара за поддръжка на такива паравоенни формирования. Правителството на САЩ и венецуелската опозиция разбира се отричат тези обвинения.
[редактиране] 2005: Стабилност за демокрацията
Куриозът на годината по отношение на Чавес е изказването на известният американски евангелист Пат Робъртсън, че би било по-евтино ЦРУ да убие Чавес, вместо да го сваля (не)демократично. По-късно Робъртсън се извини за изявлението си.
През Декември 2005 във Венецуела се проведоха избори за парламент, срещу които международните наблюдатели нямаха възражения. Коалиционните партии стоящи зад Чавес спечелиха всички места в парламента, при положение, че трите основни опозиционни партии официално се оттеглиха от изборите. Въпреки това, избирателната активност от около 25 процента е по-висока от тази на предишните парламентарни избори. През тази година венецуелската икономика отбелязва ръст от 9,4%, при положение, че ръста в петролната индустрия е едва 1,2%, което освен другото говори за нарастващата стабилност на икономиката и растяща независимост по отношение на основния природен ресурс на страната.
[редактиране] 2006: Нови предизвикателства
Външната политика на Венецуела се определя от нарастващата агресия на САЩ по света и по-конкретно в Близкия Изток. Чавес направи обиколка в Евразия, по време на която осрто се изказваше срещу САЩ и подкрепяше страните като Иран и Сирия, които са официално обявени от САЩ за терористични държави. В същото време Венецуела се готви за отбрана като направи сделки за закупуване на руски самолети и автомати калашников, след като военните промишлености под опеката на САЩ отказа да поддържа американската военна техника, с която страната разполага в момента.
В края на годината предстоят избори за президент, на които ще се състезават 28 кандидате (включително Уго Чавес). Общо 82 организации подкрепят някого от кандидатите, Чавес е подкрепян от 24 от тях. Според проучванията от началото на лятото, около 80%-та от гласоподавателите подкрепяха настоящия президент.
[редактиране] Външни препратки
- Военните, революцията и хората (Част I) - интервю с Уго Чавес
- Военните, революцията и хората (Част II) - интервю с Уго Чавес
- Hugo Chávez Frias' Landslide Victory
- Venezuelanalysis.com
- Venezuela News and Views
- Vcrisis.com
- Letter from Venezuela
- January 15, 2004 State of the Union speech by Chávez
- Президент Венесуэлы Уго Чавес
