Пъкуюл луй Соаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пъкуюл луй Соаре (на румънски Pâcuiul lui Soare) е остров в румънската част на река Дунав, на около 20 километра източно от Силистра.

Разкопките на острова през 1957 г. и след това разкриват останките на огромна прабългарска крепост, която по размери (2,5 ха) може да се сравнява с т.нар. вътрешен град на Плиска. В начина на градеж на стените, плана и устройстовто на кулите и други архитектурни и строителни характеристики крепостта на острова показва сходства с тези в Плиска, Омуртаговия аул при с. Хан Крум и други прабългарски укрепления. Върху каменните блокове на крепостта се срещат и прабългарски рунически знаци.

Според някои хипотези крепостта на острова е била база за Дунавската флотилия на Първото българско царство, с която през двадесетте години на 9 век българите стигнали до Панония^[1].

Крепостта запазва своето значение до края на ХІV век.

Някои румънски учени отричат или омаловажават прабългарското присъствие на острова.

[редактиране] Литература

Diaconu, P et D. Vilceаnu. Pâcuiul lui Soare - cetatea Bizantina. vol 1, Bucuresti 1972, p.27-46
Кузев, Александър. Островната крепост до Дръстър, В: Български средновековни градове и крепости, 1, 1981, с. 196-200
Овчаров, Д. Към въпроса за укрепителната дейност на българската държава по Долен Дунав през ІХ – Х век, Военноисторически сборник, ХLVІІ, 2, 1979, с. 97-106