Уикипедия:Правила за наименование

от Уикипедия, свободната енциклопедия

На тази страница са изложени някои приети правила за наименование на статии и картинки. Повечето са резултат на обсъждания, други са се наложили по навик. Самият списък не е нито изчерпателен, нито окончателен, като винаги можем да приемем по-добри варианти: не се колебайте да дадете предложения на страницата за предложения..

Както при повечето правила в Уикипедия, тези също са ориентировъчни и ако смятате, че за дадена статия има по-добро решение, използвайте го.

[редактиране] Имена на статии

Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата: #виж [[Избраното най-подходящо име]]. Правилата в тази секция се отнасят за избора на наименование на основната страница, съдържаща текста на статията.

За информация относно непозволените в статиите знаци, вижте Уикипедия:Правила за наименование/Технически ограничения.

[редактиране] Общи правила

Заглавията на статиите трябва да бъдат по възможност:

кратки, но без съкращения
- Примери: СДС е пренасочваща страница към Съюз на демократичните сили
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
нечленувани
- Изключения: няма формално утвърдени изключения
в единствено число
- Изключения:
  - таксони, по-високи от род, при организмите, различни от животни
  - етнически групи (например българи)
единствено името на обекта, без град, село, река и т.н.
- Примери: София, Париж. Не: Град София, Град Париж
- Изключения:
  - Ако обект с това име вече съществува, вижте по-долу „Имена с повече от едно значение“ за инструкции
  - Статии за общини и области в България

Общите правила не се прилагат за заглавия на книги, филми и други (например Фантомът от Операта), както и за съществителни собствени имена (например Скорците).

[редактиране] Имена на чужди езици

За имената на чужд език, освен в случаите, изброени в подсекции по-долу, се прилага следното правило:

Ако темата на статията има наложено българско име (на кирилица), то се избира (например Пинк Флойд, Линукс, Дебиан), като имената на латиница се насочват натам.
В противен случай името на статията остава на латиница (например Forth, .bg, .com, Windows 98).

Забележка: Тези правила често пораждат дълги спорове, затова от няколко месеца тече обсъждане/допитване с цел доуточняването им: вижте мненията и дайте вашето на Кирилица или латиница.

Докато не бъде постигнат консенсус по промяната на старите правила, те продължават да са валидни.

При въвеждане на статията, добре е още в първото изречение да се напише името на съответния език в курсив, например: "Одре Тоту (на френски Audrey Tautou) е френска актриса..." (вижте Уикипедия:Правила за оформление).

[редактиране] Географски имена

За имената на географски обекти се прилагат следните правила:

Ако има утвърдено българско име, за име на статията се използва то (например Париж).
В противен случай имената се транскрибират на кирилица (по произношение).

[редактиране] Имена с повече от едно значение

Ако има възможност, избира се единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Париж.
Ако името има други значения, се добавя пояснението след интервал и в скоби, например Слънчоглед (село), Левски (град), Вишеград (връх), Беласица (отбор), Ивайло (опера), като основното име се запазва или за най-подходящата статия, или за пояснителна страница.
Ако даден град, село, връх и т.н. е наречен в чест на нещо друго, основното име се запазва за първоизточника. Например Шипка е статията за растението, Шипка (връх) е наречен на растението, а Шипка (град) - наречен на върха; Елин Пелин (град); Марица (село) и т.н.
При няколко едноименни статии, при приемане с консенсус, ако една от статиите третира много по-известна и важна тема от останалите, статията с основното име може да се запази за нея, а останалите заглавия ще имат добавено пояснение в скоби. За пояснителна страница да се използва Име на статия (пояснение). Например: Пирин (пояснение), Блато (пояснение).
За известни личности с еднакви имена се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).
За градове в чужбина, с имена съвпадащи с български думи, добавяме като пояснение страната в скоби, например Вишеград (Босна и Херцеговина).
Ако прецените, че е уместно, на първия ред на статията можете да въведете кратко пояснение в курсив: Тази статия се занимава с писателя Елин Пелин. Можете да видите и статията за града Елин Пелин (град). Ако съществува пояснителна страница, на първия ред на статията се добавя За други значения вижте [[Име на статия (пояснение)]] или Шаблон:Към пояснение.

[редактиране] Пояснителни страници

Пояснителните страници се използват, когато няколко различни статии носят еднакво име. Ако дадена препратка сочи към пояснителна страница, върнете се и я поправете, така че да сочи към желаната информация - това би спестило време на всички следващи читатели.

Ако някоя от статиите е от много по-голямо значение в сравнение с останалите, тя може да приеме съответното име, а към пояснителната страница да се добави кратка препратка в началото, например Рила, Пирин, Родопи.

Ако имате предложения или въпроси, използвайте дискусионните страници на съответните статии.

Вижте също: Уикипедия:Пояснителна страница.

[редактиране] Специални правила по предмет на статията

[редактиране] Статии за личности

Имената се изписват на кирилица, без добавяне на титлата, например Аспарух или Желю Желев, а не „хан Аспарух“ или „доктор Желю Желев“.
В случай, че има няколко едноименни монарси в династията, номерата им се добавят с римски цифри (латински букви), например Иван Асен II, Борис III, Йоан-Павел II.
- Напомняне: използвайте латински букви за римските цифри, например "хикс" вместо "Х" на кирилица.
За чуждите монарси, ако има едноименни владетели в различни държави, страната се добавя в скоби.
За папите и светците, ако е необходимо, се добавя пояснение в скоби.
За известни личности с едно име се създават имена с пояснението в скоби, например Георги Димитров (политик), Георги Димитров (композитор), Георги Димитров (футболист).

[редактиране] Статии за дати, години, векове и числа

От самото начало, по подобие на другите уикипедии, запазихме числата за статиите на годините, например 2006 г. (има интервал между годината и "г", след буквата "г" има точка).
За интересни числа, които заслужават статии, се използва името на числото, например Нула, Милиард, Пи. Ако е необходимо, би могло да се добави пояснение в скоби, например 13 (число).
Датите се изписват по този начин: 9 декември.
Имената на статиите за вековете са с арабски цифри и думата "век": 20 век. След няколко обсъждания избрахме този вариант като най-удобен, но има възможност да се създадат пренасочващи страници с римските цифри, например XX век (използва се латинската буква "хикс", а не кирилската "Х").
За годините, десетилетията и вековете преди новата ера (преди Христа) избрахме варианта "пр.н.е." като по-неутрален: 1 век пр.н.е., 73 пр.н.е. (има интервал след числото, а "пр.н.е." е без интервали).

[редактиране] Статии за национални химни

Заглавието на статии за национални химни има следния формат:

Химн на <държава>

където <държава> е заглавието на статията за съответната държава.

[редактиране] Статии за общини и области в България

статиите за областите са озаглавени „Област Име-на-областен-център“, например Област Русе; бележки:
- статията за Софийска област е наименована „Софийска област“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- статията за Област София (София-град) се нарича „Област София“, тъй като това е името на областта според официалния сайт на областната администрация;
- съответните категории се именоват според тази номенклатура;
- при села с повтарящи се имена, поясненията в скоби също ползват тази номенклатура;
статиите за общините са озаглавени „Община Име-на-община“, например Община Ботевград;
- статията Столична община е озаглавена „Столична община“, тъй като това е името на общината според официалния сайт на Столична община;

Това правило е в съответствие с официалната номенклатура за административните единици в България, където думите Област и Община са неразделна част от името и се изписват с главна буква (те са с малка буква само в „Софийска област“ и „Столична община“ тъй като в тези случаи не са в началото на името).

[редактиране] Имена на файлове и картинки

Ето няколко препоръки за имената на картинките или други файлове:

няма забрана да се качват файлове с имена на кирилица, но това би затруднило потребители, които нямат кирилизирани операционни системи;
при файлове с имена на латиница е добре да се избягват "диакритични" знаци и букви с ударения, тъй като това би затруднило потребители, които имат кирилизирани операционни системи;
ако името е чуждо и на съответния език се пише на латиница, се оставя в оригинал;
ако името е българско, (например лични имена) вероятно най-подходящо е да се използват правилата за българските задгранични паспорти, утвърдени с акт на МС по член 19 на Закона за българските документи за самоличност (Виж също Транслитерация на българската азбука в английската азбука).