Джими Хендрикс
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Джими Хендрикс американски китарист, певец, текстописец и продуцент |
|
 |
|
| Роден: | 27 ноември 1942 Сиатъл, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 18 септември 1970 Лондон, Великобритания |
Джеймс Маршал „Джими“ Хендрикс (на английски: James Marshall „Jimi“ Hendrix) е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, който обикновено е смятан за най-важния изпълнител на електрическа китара в историята на популярната музика. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Б.Б.Кинг, Албърт Кинг, Т-Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начинът на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дайвис от The Kinks Пит Таушънд от The Who, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката, позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде непотвторим собствен почерк.
Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Освен това, имиджът му на рок-звезда, го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и The Beatles.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно баща му го преименува на Джеймс Маршал Хендрикс. Той израства като стеснително и чувствително дете. Подобно на съвременниците си Джон Ленън и Ерик Клептън, животът на Хендрикс е дълбоко повлиян от тъжни събития в семейството. Родителите му се развеждат през 1951г., а майка му умира през 1958г., когато той е 16-годишен. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка-чероки и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените си. След смъртта на Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 долара.
След като свири в няколко местни сиатълски групи,Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при 26-тия си парашутен скок. Хендрикс е уволнен от армията три години, преди да започнат големите военни набори за Виетнам, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници.
След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. В средата на 60-те години Хендрикс работи като поддържащ музикант на различни изпълнители като Б.Б.Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има постоянни ангажименти.
[редактиране] 1965-1966
На 15 октомври 1965, Хендрикс подписва 3-годишен договор с импресариото Ед Чаплин, получавайки 1 долар и 1 % от правата върху записите с Къртис Найт. По-късно този договор ще доведе до правни спорове между Хендрикс и други звукозаписни компании.
През 1966, Джими сформира своя група, Jimmy James and the Blue Flames и се установя в Ню Йорк. През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва, наскоро изобретения китарен ефект “уа-уа” . Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект, който става неизменна част от китарния му звук. Докато се подвизава в Ню Йорк, Хендрикс е открит от бас-китариста на The Animals Час Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения му продуцент и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон, Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие, бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън и Джеф Бек, а също и членовете на The Beatles и The Who. Менажерите на The Who му уреждат договор с звукозаписната компания Track Records. Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е нещо като “стандарт” за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в Top 10 класацията.
Хендрикс, заедно с приятелката си Кати Етчингам, се установява в Лондон и наема квартира на улица “Броок” №23. Любопитен е фактът, че на ул. “Броок” № 25 е живял бароковият композитор Хендел и Хендрикс бил видимо доволен от това съвпадение.
[редактиране] 1967
Първият албум на групата излиза през1967. Are You Experienced? е съчетание между мелодични балади като "The Wind Cries Mary", поп-рок - "Fire", психиделик - "Third Stone from the Sun" и блус "Red House".
Хендрикс постъпва в болница, заради изгаряне на ръцете, след като е запалил китарата си за пръв път в лондонския театър “Астория” на 3 март 1967. По-късно, заради нанесените щети на сценичното оборудване, Хендрикс ще получи предупреждение от управителите на “Ранк Тиатър” да “смекчи” сценичното си изпълнение.
Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, като впечатляващото му изпълнение е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър Monterey Pop.
The Jimi Hendrix Experience заминава за САЩ като подгряваща група на The Monkees за американското им турне. Участието на Хендрикс е кратко поради хладното посрещане на музиката му от публиката на The Monkees.
Междувременно в Англия, имиджът на Хендрикс на див китарист , използващ всякакви трикове (свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара), продължава да му носи слава. Това концентриране на публика и медии върху сценичното му поведение и старите хитове, обаче притеснява Хендрикс, тъй като затруднява приемането на новата му музика.
Вторият албум на Хендрикс - Axis: Bold as Love, който излиза също през 1967 , продължава стила, установен с Are You Experienced? с песни като "Little Wing" и "If 6 Was 9", показвайки развитието му като китарист и композитор. Лош късмет, за малко не проваля излизането на албума. Хендрикс загубва окончателния запис на първата страна на плочата, след като го забравя в едно такси. Заедно с Чандлър и инженера Еди Крамър, той цяла нощ миксира песните от стари записни версии. По-късно Крамър и Хендрикс ще заявят, че те така и не останали напълно доволни от крайния резултат.
[редактиране] 1968
Нарастващите персонални търкания с Ноел Рединг, съчетани с засилващата се зависимост от наркотиците предизвикват едно проблемно турне в Скандинавия. На 4 януари 1968, Хендрикс е арестуван в Стокхолм, след като в пиянски бяс разбива хотелската си стая.
Третият албум е двоен и е озаглавен ”Electric Ladyland”. Той е по-еклектичен и експериментаторски от предишните. Включва дългата блус импровизация “Voodoo Child", джазовата "Rainy Day, Dream Away/Still Raining, Still Dreaming" и версията на Боб Дилановата "All Along the Watchtower". В него Хендрикс разкрива желанието си да надхвърли първоначалната музикална концепция на триото. В албума, който според някои е повлиян от стилистиката на излезлия същата година албум на Майлс Дейвис Bitches Brew, вземат участие музиканти като Дейв Мейсън, Стийв Уинууд, Бъди Майлс и Ал Купър.
Хендрикс решава да се завърне в САЩ и да създаде собствено звукозаписно студио, в което да има пълна свобода за реализация на музикалните си идеи. Строежът на студиото, наречено “Electric Lady”, завършва едва в средата на 1970.
Хендрикс е известен с перфекционизма, който влагал в записите на музиката си. Всяка песен била записвана безброй пъти, докато той открие правилното й звучене. Първоначалната строга дисциплина, която Хендрикс поддържал по време на студийните записи обаче, постепенно се измества от непостоянност и разхвърлени идеи, предизвикани от наркотиците. Липсата на организация, безкрайните повторения на песните и постоянното присъствие на странични хора в звукозаписното студио, предизвикват раздразнението на Чандлър, който напуска през декември 1968. Той продава своя дял на Майк Джефри.
Според редица мнения влиянието, което оказва Майк Джефри върху живота и кариерата на Хендрикс е силно негативно. Джефри първоначално е мениджър на The Animals, които го изгонват. Най-вероятно той присвоява голяма част от парите, спечелени от музикалната дейност на Хендрикс, чрез сметки в офшорни банки.
[редактиране] 1969
Разширяването на музикалните хоризонти на Хендрикс е съпроводено с влошаването на отношенията му с членовете на групата (особено с Ноел Рединг) и през 1969 The Jimi Hendrix Experience се разпада .
На 3 май е арестуван на летището в Торонто, след като е открит хероин в багажа му. Хендрикс е освободен, след гаранция от 10 000 долара. По-късно е оправдан, тъй като властите намират за убедителни твърденията му, че наркотикът е подхвърлен в чантата му от почитател без негово знание.
През август 1969 Хендрикс сформира нова група, наречена Gypsy Suns and Rainbows за участието си на фестивала Уудсток. Групата включва Хендрикс на китарата, Били Кокс на бас, Мич Мичъл – барабани, Лари Лий – ритъм китара и Джери Велез и Джума Султан на барабани и перкусии. Изпълнението им е видимо хаотично, поради малкото време за репетиции на музикантите. Хендрикс, който според някои е бил под влиянието на мощна доза ЛСД, изпълнява една забележителна версия на "The Star-Spangled Banner".
[редактиране] 1970
Gypsy Suns and Rainbows просъществува кратко и Хендрикс създава ново трио The Band of Gypsys, с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните.за четири концерта по случай посрещането на новата 1970 в Ню Йорк. Записите от тези концерти, разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минтутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun".
Сътрудничеството на Хендрикс с Майлс рязко приключва по време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк, когато Хендрикс, изпълнил едва три песни напуска сцената, като се извинява на публиката с думите: “Съжалявам, но не се получава”.
Следващите месеци на 1970 преминават в записи в студиото през делничните дни и в концерти през празничните. Турнето "Cry of Love", което започва през април е замислено при такава схема на работа.
С построяването на студиото “Electric Lady” , Хендрикс прекарва по-голяма част от времето си в него и в работа по нов албум, който предвижда за юли или август.
През юли свири пред най-голямата си публика - 400 000 зрители на Atlanta Pop Festival, а през август е последното му появяване във Великобритания на Isle of Wight Festival с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от искането на публиката да слуша само старите му хитове.
На 6 септември 1970 е последното му изпълнение на живо на Fehmarn Festival в Германия, където е получава дюдюкания от публиката. Басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите.
Хендрикс остава в Англия и на сутринта на 18 септември 1970 е намерен мъртъв в апартамент на хотел “Samarkland”. Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни и се задавя от собственото си повърнато. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката , но полицията и медицинските власти, докладват , че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента - широко отворена, а самият апартамент – празен.
[редактиране] Китарите на Джими Хендрикс
През кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или "Strat". Той купува първия си Strat около 1965г. и използва преимуществено тази марка китари.
Някои считат, че Хендрикс е допринесъл най-много, за да стане Stratocaster най-продаваният модел китари в историята. Преди пристигането му в Англия , повечето китаристи използват Gibson и Rickenbacker, но след Хендрикс на Stratocaster преминават почти всички, вкл. Ерик Клептън и Джеф Бек. Хендрикс купува десетки Strats и подарява много от тях (напр. на Били Гибънс – китаристът на ZZ Top). Също така много от китарите му са откраднати или унищожени по време на зрелищните му концертни изпълнения.
Изгорената и счупена Stratocaster , с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980г. През май 2002, синът на Запа – Дуизъл се опитва да я продаде на аукцион, надявайки се да вземе около 1 милион долара, но така и не успява да я продаде. Легендарната бяла китара Strat , с която Хендрикс свири на Уудсток е продадена през 1990 от аукционната къща “Сотби” за 295 800 евро и препродадена през 1993 за 1 275 000 евро.
[редактиране] Дискография
[редактиране] Студио албуми
- Are You Experienced?
- Axis: Bold As Love
- Electric Ladyland
[редактиране] Концертни албуми
- Band of Gypsys
- Last Experience
- Live at East Fillmore
[редактиране] Външни връзки
- Official Jimi Hendrix website
- Early Hendrix — pre 1967 recordings
- Early career on the Southern Chitlin' Circuit
- Jimi Hendrix French Website
- Jimi Hendrix Biography
- Free Hendrix style guitar lessons
- Jimi Hendrix Lyrics
- Jimi Hendrix photos
- 'Reloading Machine Gun' — Jimi Hendrix
- Online Hendrix Discussion
- Online set lists and discography
- Extensive set lists for all live and studio recordings
- Guitar-Poll
